май 30
This gallery contains 3 photos.
Няма нищо по-хубаво от лошото време, помните ли този филм? Ами наистина понякога няма. Ако не вярвате, питайте Хари Да знам, че първата ви асоциация с ромолящ, тих и напоителен дъжд в комбинация със сиви облаци и сумрак е топла стая, легло и книжка; даже книжката отворена и изпусната на корема от дълбоко спящия читател. [...]
май 24
This gallery contains 6 photos.
It is very often to forget that humans are not greater than Nature. We pollute our home, we clear forests, we leave thousands of animals homeless. And sometimes the Nature decides to show us that we are in its hands. I was sleeping deeply during the night on May 22, when at 3 a.m. my [...]
май 24
This gallery contains 1 photo.
Великден отмина, та чак забравихме, че празнувахме. Но, ако си мислите, че Великденският цикъл е приключил, грешите много. Празниците и обредите продължават Днес и Спасовден или 40-тия ден след Възкресение Христово. Този ден се пада винаги в четвъртък, а тази година съвпада и с 24 май. Празникът е много различен по отношение на църковна и [...]
май 21
This gallery contains 1 photo.
Днес, 21 май, честваме празника на Св. Св. Константин и Елена. Това е ден носещ силен духовен заряд, както в релгиозно отношение, така и във връзка с народните вярвания; ден, който преплита Православие и езически обичаи в чистия им вид. Изобщо, странна културна смесица и приемственост на вярванията. На този ден Църквата почита Св. равноапостолни [...]
Калина се готвеше да влиза в банята, обаче по пътя я срещна огледалото и тя разибра се се спря пред него. След като 8 пъти казах: “Влизай в банята” без никакъв ефект, последва разговор:
- Влизай в банята, защото се ядосвам. Ако до 5 минути не влезеш, ще се развикам!
- Добре, значи ще си полежа сега две минути, а в другите три отивам…
Еееее, какво да му отговориш повече 
Двете минути вече са десет … ама това е една друга тема…
май 16
This gallery contains 2 photos.
I am a cheerful person and my first thought, when saying blue, is connected to the colour. And when I saw this weekly photo challenge theme, the first picture that came in my mind was my favourite pic of the lake Okoto. This is the best blue I have ever captured on photo, the best [...]
You all know the cliche that our kids are our future. Yes, its a cliche, but it is still the truth (perhaps this is the reason to become a cliche ).
Although I am not a witch, I saw the future these days, the future in the eyes, in the smiles, in the ambition of our children. They showed us that the joy and laughter, the happiness and satisfaction of the goals achieved will be always part of their lives. They convinced us, their parents, that their future will be bright and meaningful. (What else should a parent wish for?)
My daughter is a native folklore dancer. She is dancing in a children folklore еnsеmble Zornica. Two days ago they celebrated the еnsеmble’s fifth anniversary with grand concert. It was then, when I realized that my child is already a young and beautiful lady.
Here is a video of the latest dance that the kids have learned. It tells the story of the girls that gather rose blossoms for preparing the strongest fragrance – the rose oil. See the flower growing and the already grown up kids. All these dancers are at the age between 10 – 16 years old.
Enjoy:
I am so very proud of them and so very grateful to their teachers!
май 13
This gallery contains 1 photo.
This is my Reflection Challenge for this week. See the snow reflection in the lake water, during a hot summer day in August. It looks like a head of a person, staring from the lake towards the sky, don’t you think? I made the picture at one of the most magnificent places in Bulgaria – [...]
май 12
This gallery contains 3 photos.
Продължавам с историите от фестивала, макар и с малко закъснение. Ами много са, а времето малко, ама упорито ще си ви разкажа каквото съм намислила Квартал “Изток”, граднката зад КАТ. За тези, които не я знаят – много приятно, закътано и зелено място. На всичкото отгоре с общинска сцена, която си стои там постоянно. Еми, [...]
Ох, не мога да се въздържа, направо се ядосах днес. Навсякъде ми набутват промиващата мозъка информация как било Денят на Европа. Чудесно! Ама аз питам и какво от това? Дразня се, защото почти никой не се сеща, че всъщност това е Денят на Победата – ден, който действително променя Европа; ден, в който осъзнаваме колко много хора са се простили с живота си за тази промяна; ден, в който все ми се струва, че е по-важно да уважим мира и жертвите дадени за него. Важно е да помним, заради тези преди нас, заради самите нас и заради децата ни, за да не се повтарят никога повече ужасите на Втората Световна война. Важно е! Не трябва да бъдем безразлични!
Ето и какво се е случило.
Годината е 1945. Светът, но главно Старият континент, е разкъсан от най-жестоката и кръвопролитна война на Новото време. Вече шеста година цели народи се избиват помежду си, а диктатори мерят сили и военна мощ. Съсипани съдби, осиротели деца, хиляди избити в концлагери и на бойното поле. Ето това е Европа в този момент – жалка и измъчена.
И тогава идва паметната дата. На 8 срещу 9 май Германия подписва пълна капитулация. Хитлер е победен и Съюзниците ликуват. Е, в резултат ние се сдобихме с 45 години “свеж” комунизъм, но това е една съвсем различна тема.
В тази отвратителна война най-много жертви дава руския народ. И до днес тя се нарича Великата Отечествена война. Съветският Съюз се бори за оцеляването си и така обръща изцяло хода на събитията. За да спасят себе си, руснаците спасяват всички ни и проправят път на онова, което днес наричаме Обединена Европа. Та те, хората си имат национален празник и има защо. Пък ние честваме Денят на Европа. Ми не мога да го възприема. Едното ми е като смирение и отдаване на почит, другото като безметежно празнуване. И някак второто не ми е по-вкуса, някак ми горчи. А горчилката не идва от факта, че в тази война съм загубила прадядо си и една сюрия рода по руска линия. Горчилката идва от факта, че хората забравят и празнуват и те не знаят точно какво. Не трябва да е така. Затова аз днес отдавам почит и смирен поклон пред всички, които са оставили костите си по бойните полета, за да я има Европата такава, каквато е днес.
Та, както написах във Фейсбук, ако не беше День Победы щяхме да празнуваме Ден на Европа нанайци.
Не си падам нито по русофилските, нито по русофобските настроения. Аз боравя с факти, с цифри и с малко музика. Затова вместо с минута мълчание, искам да отбележа днешния ден с този поздрав:
Ако съм успяла да докосна душата ви, значи сте разбрали какво е искал да каже автора Ако ли пък не – ами тогава просто съм ви загуила времето – ще прощавате.
PS. Just read the subtitles in the video and you will understand the meaning of the article 
