Откривател

Всеки път, когато ми се развали колата и се наложи да тръгна с градския транспорт нанякъде, се чувствам като откривател. Да знаете, че е много забавно:) И всеки път, като ми се случи да откривателствам, се заричам да взема да напиша в блога. Ами, дойде му времето най-после!

Ще си кажете, какво пък толкоз може да се открива като останеш без кола. Да ви призная – открива се цял един нов живот … или връщане към стар … или по-скоро и от двете по малко. Така да се каже, преоткривам някои предимства от това да зарежеш колата, недостатъците така и не съм ги забравила.

Открих, например, че сутрин като отиваш на работа можеш да си купиш закуска по път. И не просто да си купиш закуска, ами да имаш огромен избор – от плодове до банички. Кеф ти диета, кеф ти … по-голяма диета Бях забравила колко е приятно и всъщност забавно да си решаваш на момента – искам това, не искам онова. Няма омръзване и мислене предварително.

Открих също така, че разни фирми имат собствен превоз, който събира хората, пристигнали от метрото. Гледам аз пълна спирка с народ и си мисля “малииии пак ще се тъпчем кат риби в консерва”. Пък те хората на едни големи групи. И се познават (ти да видиш)! И се кикотят, нещо си говорят, забавляват се, чакат си чинно – явно са си свикнали и си знаят кога е превоза. Направо е удоволствие да ги наблюдаваш и изучаваш. Е, докато не им дойде автобуса и не те зарежат да си висиш сам. И аз, понеже съм силно “неконтактна”, много си мислех дали да не се присламча към някоя видна компания. Не за друго, ама много ми е трудно да стоя и да си мълча бе хора!

Открих, че 111 не се пълни безкрайно много и че можеш да седнеш и да си четеш предварително изтеглената в телефона електронна поща … или просто да блееш … или да наблюдаваш хората и да се опитваш да разгадаеш как живеят и какво ги вълнува. Това последното го практикувам от дете и не съм загубила навика. Трябва да ви кажа, че или хората живеят много интересно или аз имам много развинтено въображение. Учените още не са установили кое становище е вярното.

Е, открих и че ходенето от ОколоМръсното до офиса е голямо изпитание в неразчистеното от сняг платно, при тотално липсващ тротоар. Ама, айде, няма да го правя на въпрос. Имам си бонус – ходя с апрески, при това гумирани и хич не ми пука.

При това повреждане на колата (между другото, тя още не е в изправност нещо й се бях ядосала) открих и ключово важна житейска истина. Абе хора, ама вие знаете ли, че хората имат личен живот преди работа. Ама истински личен живот. Срещат се, пият кафе, закусват, говорят си за нещата от живота и отиват на работа. Страхотно ми изглежда. А пък аз от години съм в строг график стани – дете – училище – път- работа, сега съм добавила и куче. В този ред на мисли – преди се събуждах някъде на ОколоМърсното зад волана,а всичко друго ми беше по инерция. Сега се събуждам навън с Хари. Да си призная, много по-приятният вариант Мда…

Открих, както лятото, така и сега, че е много приятно да ти се раздвижи кръвта с ходене пеша преди работа. А, още по-приятно е да се разходиш вечер, да минеш през това магазинче за нещо, през другото – за друго, да се видиш с този от квартала или с онзи от пазара. Социализираш се някак си (това са думи на колегата, но е напълно прав). Пък и така винаги успяваш да идеш за нов цип на дънките, а не все да отлагаш, щото не ти се отбива с колата по пътя, че къде в тоя час пик ще паркираш по дяволите.

Преоткрих и удоволствието да пиеш една водка с колегите в края на деня … и да завториш ако искаш, без да му мислиш за дрегери

Eeeee, преоткрих и факта, че колата винаги ти се чупи в най-неподходящия момент (то не, че има подходящ де) ама тя се чупи винаги в най- ама най-неподходящия, което всъщност не е вярно, но винаги така ни се струва.

С две думи, напоследък се замислям, че колата както ми дава много, ми и взима много. Та си мисля да взема да зачестя пътуванията до работа и къде-ли-още-не без нея. Ей, така – за откривателството, а не да изпадам в ситуации, в които да се чувствам като абориген в града (една история, която ще ви разкажа друг път )

Кажете сега, ми не съм ли отривател а?

Страшно

Бебето чинчила вика другите чинчилки, за да се катерят заедно.
Бебето куче търси друго бебе куче за игра.
Бебето човешко търси другите деца.

Чинчила търси чинчила за другар.
Кучето се гони с куче.
А ние човеците си имаме … компютри

?!?!?!?!

Страшно!

Месни заговезни

Утре, според народните обичаи, а и според църквата, ще ядем за последно месо преди Великден. Утре са Месни заговени – първият от пролетните празници. Денят е важен, тъй като дава старт на целия цикъл от т.нар. подвижни обичаи свързани с Великденската обредност. Датите на тези обичаи се променят съгласно датата на Великден за съответната година (но сега като се замисля, най-добре цялата тази обредност да я обясня в друг, отделен пост).

И така, Месни заговезни е винаги в неделя, т.нар. Месопустна неделя и се пада винаги 8 седмици преди Великден.

Е, не го разбирам тоя празник

Еми добре де хайде, наречете ме хейтър … и тесногръда … и самотна … и всякаква, ама не го разбирам тоя празник и това си е. И преди не го разбирах, когато бях влюбена, когато бях семейна, когато бях отдадена, когато бях също толкова щастлива, колкото сега.

Свети Валентин освен чужд за културата ни, е чужд и за душата ми празник. Комерсиален е някак си … не някак си … изобщо, изцяло и абсолютно е. В началото имаше някаква романтика, може би защото не знаехме какво всъщност е това чудо Свети Валентин. А, може би, защото американските филми бяха екзотика, след това класика и накрая започнаха да промиват мозъци.

И днес какво? Едни хора ще си купуват подаръци – нужни и ненужни. Едни хора ще купуват цветя и балони. Едни хора ще се тъпчат в препълнени заведения. И защо? За да покажат на любимия какво изпитват към него? Не, наистина не го разбирам!

Аз обичам, ама много обичам. Обичам и хора, и животни, и моменти, и традиции,и приключения, и забавления и още много много и… Обичам живота си – абсурден, емоционален, пълен с радости и проблеми. Не, аз не просто го обичам, аз съм влюбена в живота си – такъв, какъвто е, какъвто го искам, какъвто не го харесвам, какъвто ми се случва – всякакъв!

Обичам да купувам подаръци заради идеята, заради хората – с повод и без. Обичам да купувам цветя, да подарявам, да получавам, да ме питат “от кого е” и да отговарям “купих си го”, е така – с повод или без. Обичам да се тъпча в заведения с приятели и любими хора – с повод или без. И пак обичам другите и себе си … и вчера, и днес, и утре … и така напред. Тогава с какво моето днес се различава от моето вчера или от моето утре? Не разбирам!

Нямам нужда от специален ден, в който да обичам … и слава богу!

Но, обичам вино и традиции, и винени традиции … и това вече го разбирам Затова аз пък днес ще ви кажа: Наздраве за царя на лозята!

P.S. Ииии въпреки, че не разбирам … пак ви обичам, всички влюбени и празнуващи Свети Валентин, мои мили приятели!

За …

Събуди се и усети, че е сам в леглото. Погледна тихо към прозореца. Позна! Тя седеше там, на стола, допиваше чая си и четеше. Слънцето блестеше над косата й като я правеше леко червеникава. Сърцето му се сви в лек спазъм. Той познаваше тази ситуация, познаваше позата, мълчанието, сиянието около рошавата й глава. Тя се подготвяше да си тръгне. Отново!

Да, наясно беше, че уговорката е такава. Вече толкова време живееха по установените правила, че беше забравил какво е да имаш традиционна връзка.

Диалози 2

Днес Хари се научи да пишка в банята (без ние да сме го карали) и аз силно впечатлена от поредното му бързо-схватливо поведение споделих с домашния пубертет:

- Много е умно кучето маме, страшно е умен. Направо е по-умен от тебе на моменти!
- Що бе … аз също пикая в банята …

Проект: 10 неща

Когато Рони ми сподели идеята си за проекта “10 неща” и ме помоли да се включа в него, направо ме хвърли в тежък размисъл. Как да сведа многото неща, които ме правят щастлива до десет? Това е ужасно малко. Малко, защото мен именно мъничките неща, детайлите в живота ме правят щастлива. Обаче някак си се получи. Просто Шарената Сол е много добра в блогописането

Ето ги – 10 от многото неща, които ме вдъхновяват, следоватено ме правят щастива:

10 неща, които правят Юлия щастлива

Ронката ми е направила страхотни снимки, описват и външност и душа – рошава, нахилена и с дяволито пламъче в очите (нали съм ви казвала, че съм надувка хихи)

А това е страничката на проекта

С Вероника ме свързва страхотно, истинско и безценно приятелство – благодаря ти Ронка, че те има!