Разказите на Маги

Маги

Откакто съм се родила, преди два месеца и половина, си живея спокойно с майка ми, баща ми и брат ми. Напоследък взе да ни става тясно вкъщи и големите малко взеха да ни се поскарват, но иначе си живеем добре … или поне така беше до днес…

Голямо, рошаво и миризливо

Ето ме пак, аз съм – Маги; чинчилата Маги де; помните ли ме … Ми сигурно много не ме помните, ама то като ме нямаше толкова време, така е. Е, имаше ме де, ама ми се наложи да живея в една ужасно скучна клетка, щото имах едни работи дето ми излизаха от крака. Ама помня, че тия работи му помагаха на крака да го мърдам, че иначе много болеше. И едни други работи ми даваха в устата от едно такова синьо и тънко. От тия вторите работи малко ми се оправяше стомаха, щото иначе нещо все не искаше да го пълня с храна … и крачето ме болеше по-малко де. Едното нещо дето ми даваха беше много сладко и така хубаво ми залепваше за езика, ама другите две бяха гадни. Казвам му аз на голямото човек, че са гадни, то пак ми ги дава – ужас ви казвам…

Народът, наречен семейство

Чинчиленият живот винаги е бил интересно нещо. Е, поне докато не си счупиш отново крачето. Какво направих и аз не знам, ей го на, пак съм с пироните, уф. Добре де, не е чак толкова зле положението, ама не ми дават да се разхождам из къщи нощно време. Хубаво си беше, но като съм патка (извинете – чинчила), нека ми е сега. Стоя си в заешката клетка, дето толкова пък много да я мразя, скучая си и предимно гледам да спя. Тука големите разправят, че им се спяло от смяната на времето – може, де да знам. Не, че ми е много ясно какво му се е сменило на времето, щото аз и без това не съм го виждала …