Награда за най-артистична група … е няма как да е друго


Беше объркана и силно емоционална седмица, от онези, за които се чудиш откъде пък те връхлитат. От всичко си имаше и хубавото, и лошото… ама то бива, бива … ама от всичко по много и то от многото много :) Докато се окопитиш от едно и те връхлетяло друго …

На този чуден фон децата от ансамбъл „Зорница” (където се изявява и моето гардже) се представяха на фестивал в гр. Тулча, Румъния. Много труд положиха душиците, зор и пот. Последните дни преди да заминат ходеха на 7-часови репетиции, вместо да играят навън или да мързелуват пред компютрите (мен лично като родител тази заетост ме зарадва изключително). И така резултатът беше повече от очевиден – на генералната репетиция преди заминаването, децата бяха повече от великолепни – те бяха истниски ансамбъл, истински екип – малки и големи – помагаха си, подкрепяха се … а колко бяха тихи и дисциплинирани зад сцена, направо да не повярва човек. Не че са си нашите, но бяха невероятни …

И така, за първи път в чужбина, за първи път на международна сцена … когато ги изпращахме им пожелахме просто да се забавляват. По различни комуникационни канали научавахме, че се представят чудесно и се вълнувахме сигурно повече и от тях. Кулминацията на емоциите обаче дойде, когато разбрахме, че на всичко отгоре са спечелили и награда :) «Златна рибка за най-артистична група» – ми много ясно, те нашите ако не са артистични, то кой :)

Еееее, просто няма такава радост, няма такава гордост. Невероятен кеф! Когато научих не спах цяла нощ от емоции (за хореографите не искам и да мисля какво е било). Гордея се не само с моето дете – гордея се с всички, те просто са едно … Плаках, вълнувах се, нямам думи все още. И не че наградата е толкова важна, те са важни, те са страхотни и те си го постигнаха сами, без мама и тати да са им на главите. И останала малко встрани си казах – въпреки отвратителния пубертет ние родителите и хореографите сме свършили прекрасна работа, а те – дечките оправдаха напълно нашето огромно доверие и вяра в тях. Личи ли ми, че още си събирам акъла насред емоцията?

Ето ги*:

На всичкото отгоре родители и деца направихме в събота парти-изненада на ръководителя им Ивайло Първанов, който беше рожденник. С това емоцията стана съвсем пълна!

Благодаря ви Иво, Рали и Милена за всичко, което правите за нашите деца!

*Снимката е на Милена Цанкова или Ивайло Първанов … не съм съвсем сигурна …

About these ads

Posted on 15/08/2011, in Родителство and tagged , , , . Bookmark the permalink. 6 коментара.

  1. Поздравления за децата и се радвам, че са получили и награда, защото така са видяли резултата от труда си и са получили удоволетворение. Пожелавам им от Румъния да им тръгне пътя към световните сцени с българските носии. Браво на Кали!

    • Благодаря ти Пете! Толковаса готини всички и толкова израстнаха за дни, просто наистина пълнят душата. И да си призная добре им дойде от възпитателна гледна точка – чак Калина се амбицирала да учи повече тая година :)

  2. ооо, Юле, какви хубави неща са това, колко е хубаво че се случва на теб и то сега:) мн се радвам, и на ентусиазма ти се радвам, блика от поста

  3. Хихи :) Рибки сладки :)

    • Сладки са наистина :) Ей, сега моята рибка ме информира, че е с нова прическа, но съобразена с възможността да се плете плитка за танците :)

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 199 other followers

%d bloggers like this: