НЕбиографично

Душата тихо се е скрила
под мека розова завивка
да се протегне или свива
и колко точно да отвие …

И търси отговор горката
ще сбърка ли ако покаже
частиците от голотата,
които тя не вижда даже

какво ще види суетата,
ще поговори ли със нея;
какво ще чуе самотата,
коя от двете им ще надделее?

Мълчи и тихичко пресмята
дали печели или губи,
във вихъра на свободата
ще може ли да се събуди …

Усещане за Вихрен

Най-после, след толкова години отлагане и желание, тръгваме нагоре към върха. Вихрен е отколешна моя мечта, но някак все не оставаше време или пък нямаше кой да тръгне с мен, или пък просто го поставях на заден план поради разни други причини. Но ето, дойде и неговото време!

Беше първият ден от лятната отпуска и някак цялото ми тяло крещеше “абе момиче, ти не си добре, що не се наспиш като бял човек, уморена си до мозъка на костите си и пак си се литнала да ставаш в ранни зори”. Няма да крия, че този вътрешен глас беше доста силен, но някак не можеше да пробие през емоцията, през мисълта, че най-после ще отида там където дишам най-свободно, там – горе, високо. Затова и ставането в 5,30ч и пътя някак минаха леко и неусетно – нормално е, имах си цел.

И ето го най-послеееее, върха се намираше точно над нас, надвиснал един такъв бял и различен. Гледах го от хижата и си казвах, че целта е близо и моето ликуване също. Изобщо не предполагах какво ме чака нагоре…

Денят, в който се роди едно диване :)

Днес, преди 32 години, майка ми се е сдобила с първородна щерка в лицето на моята светла личност … демек ставам на 17. Принципно ми предлагат вече да взема да стана на 18, ама аз тъпо и упорито се дърпам, защото иначе трябва да помъдрея, а не съм сигурна, че това последното би се отразило положително на мен и околните … Та, положението е seventeen again (ще ми се нали )

Принципно рожденият ми ден не е най-любимото ми време от годината по ред причини. Днес обаче си дадох сметка, че всъщност не е съвсем така, особено последните години. Вярно, не си падам по празнуването от общоприетия тип, но май напоследък си харесвам рожденните дни.

Днес за пореден път осъзнах колко съм щастлива (пу-пу да не са ми уроки). Днес за пореден път видях щастието в действие, а това е безценно.