Архив по месеци: февруари 2012

Не е важно колко си голям …

Мартенички

Сирни Заговезни – Прошка

Утре е много специален ден, който на днешно време всеки разбира по различен начин. Утре е Прошка, Поклади или Сирни заговезни, или казано по-иначе, утре е последният ден преди фактическото начало на строгите Велики пости. Според православните традиции на Сирни заговезни за последно ще хапваме животински продукти преди Великден.

Сирни заговезни не е просто обичай, а празник. Последния ден, в който на хората е позволено да се веселят (това според Християнската традиция – не че някой на днешно време се съобразява, а и честно казано няма и нужда при този ежедневен стрес :) ) Та в тази връзка на този ден се организират различни прояви, които събират и радват хората – палят се и се прескачат огняове за здраве, музика и танци огласят мегданите. В западния свят и в Гърция еквивалента на те зи празненства са известните ни маскаради и карнавали. В много части на България именно по това време ходят и кукерите, но за тях ще пиша отделно, че те са дълга тема.

Паленето на огньове и прескачането им е важен елемент от обредността на празника. -Прочетете цялата статия>

Откривател

Всеки път, когато ми се развали колата и се наложи да тръгна с градския транспорт нанякъде, се чувствам като откривател. Да знаете, че е много забавно:) И всеки път, като ми се случи да откривателствам, се заричам да взема да напиша в блога. Ами, дойде му времето най-после!

Ще си кажете, какво пък толкоз може да се открива като останеш без кола. Да ви призная – открива се цял един нов живот … или връщане към стар … или по-скоро и от двете по малко. Така да се каже, преоткривам някои предимства от това да зарежеш колата, недостатъците така и не съм ги забравила.

Открих, например, че сутрин като отиваш на работа можеш да си купиш закуска по път. И не просто да си купиш закуска, ами да имаш огромен избор – от плодове до банички. Кеф ти диета, кеф ти … по-голяма диета :) Бях забравила колко е приятно и всъщност забавно да си решаваш на момента – искам това, не искам онова. Няма омръзване и мислене предварително. -Прочетете цялата статия>

Страшно

Бебето чинчила вика другите чинчилки, за да се катерят заедно.
Бебето куче търси друго бебе куче за игра.
Бебето човешко търси другите деца.

Чинчила търси чинчила за другар.
Кучето се гони с куче.
А ние човеците си имаме … компютри :(

?!?!?!?!

Страшно!

Месни заговезни

Утре, според народните обичаи, а и според църквата, ще ядем за последно месо преди Великден. Утре са Месни заговени – първият от пролетните празници. Денят е важен, тъй като дава старт на целия цикъл от т.нар. подвижни обичаи свързани с Великденската обредност. Датите на тези обичаи се променят съгласно датата на Великден за съответната година (но сега като се замисля, най-добре цялата тази обредност да я обясня в друг, отделен пост).

И така, Месни заговезни е винаги в неделя, т.нар. Месопустна неделя и се пада винаги 8 седмици преди Великден. -Прочетете цялата статия

Е, не го разбирам тоя празник

Еми добре де хайде, наречете ме хейтър … и тесногръда … и самотна … и всякаква, ама не го разбирам тоя празник и това си е. И преди не го разбирах, когато бях влюбена, когато бях семейна, когато бях отдадена, когато бях също толкова щастлива, колкото сега.

Свети Валентин освен чужд за културата ни, е чужд и за душата ми празник. Комерсиален е някак си … не някак си … изобщо, изцяло и абсолютно е. В началото имаше някаква романтика, може би защото не знаехме какво всъщност е това чудо Свети Валентин. А, може би, защото американските филми бяха екзотика, след това класика и накрая започнаха да промиват мозъци.

И днес какво? Едни хора ще си купуват подаръци – нужни и ненужни. Едни хора ще купуват цветя и балони. Едни хора ще се тъпчат в препълнени заведения. И защо? За да покажат на любимия какво изпитват към него? Не, наистина не го разбирам!

Аз обичам, ама много обичам. Обичам и хора, и животни, и моменти, и традиции,и приключения, и забавления и още много много и… Обичам живота си – абсурден, емоционален, пълен с радости и проблеми. Не, аз не просто го обичам, аз съм влюбена в живота си – такъв, какъвто е, какъвто го искам, какъвто не го харесвам, какъвто ми се случва – всякакъв!

Обичам да купувам подаръци заради идеята, заради хората – с повод и без. Обичам да купувам цветя, да подарявам, да получавам, да ме питат “от кого е” и да отговарям “купих си го”, е така – с повод или без. Обичам да се тъпча в заведения с приятели и любими хора – с повод или без. И пак обичам :) другите и себе си … и вчера, и днес, и утре … и така напред. Тогава с какво моето днес се различава от моето вчера или от моето утре? Не разбирам!

Нямам нужда от специален ден, в който да обичам … и слава богу!

Но, обичам вино и традиции, и винени традиции … и това вече го разбирам :) Затова аз пък днес ще ви кажа: Наздраве за царя на лозята!

P.S. Ииии въпреки, че не разбирам … пак ви обичам, всички влюбени и празнуващи Свети Валентин, мои мили приятели!

За …

Събуди се и усети, че е сам в леглото. Погледна тихо към прозореца. Позна! Тя седеше там, на стола, допиваше чая си и четеше. Слънцето блестеше над косата й като я правеше леко червеникава. Сърцето му се сви в лек спазъм. Той познаваше тази ситуация, познаваше позата, мълчанието, сиянието около рошавата й глава. Тя се подготвяше да си тръгне. Отново!

Да, наясно беше, че уговорката е такава. Вече толкова време живееха по установените правила, че беше забравил какво е да имаш традиционна връзка. -Прочетете цялата публикация>

Диалози 2

Днес Хари се научи да пишка в банята (без ние да сме го карали) и аз силно впечатлена от поредното му бързо-схватливо поведение споделих с домашния пубертет:

- Много е умно кучето маме, страшно е умен. Направо е по-умен от тебе на моменти!
- Що бе … аз също пикая в банята …

:) :) :)

Проект: 10 неща

Когато Рони ми сподели идеята си за проекта “10 неща” и ме помоли да се включа в него, направо ме хвърли в тежък размисъл. Как да сведа многото неща, които ме правят щастлива до десет? Това е ужасно малко. Малко, защото мен именно мъничките неща, детайлите в живота ме правят щастлива. Обаче някак си се получи. Просто Шарената Сол е много добра в блогописането :)

Ето ги – 10 от многото неща, които ме вдъхновяват, следоватено ме правят щастива:

10 неща, които правят Юлия щастлива

Ронката ми е направила страхотни снимки, описват и външност и душа – рошава, нахилена и с дяволито пламъче в очите (нали съм ви казвала, че съм надувка хихи)

А това е страничката на проекта

С Вероника ме свързва страхотно, истинско и безценно приятелство – благодаря ти Ронка, че те има!