Еми добре де хайде, наречете ме хейтър … и тесногръда … и самотна … и всякаква, ама не го разбирам тоя празник и това си е. И преди не го разбирах, когато бях влюбена, когато бях семейна, когато бях отдадена, когато бях също толкова щастлива, колкото сега.
Свети Валентин освен чужд за културата ни, е чужд и за душата ми празник. Комерсиален е някак си … не някак си … изобщо, изцяло и абсолютно е. В началото имаше някаква романтика, може би защото не знаехме какво всъщност е това чудо Свети Валентин. А, може би, защото американските филми бяха екзотика, след това класика и накрая започнаха да промиват мозъци.
И днес какво? Едни хора ще си купуват подаръци – нужни и ненужни. Едни хора ще купуват цветя и балони. Едни хора ще се тъпчат в препълнени заведения. И защо? За да покажат на любимия какво изпитват към него? Не, наистина не го разбирам!
Аз обичам, ама много обичам. Обичам и хора, и животни, и моменти, и традиции,и приключения, и забавления и още много много и… Обичам живота си – абсурден, емоционален, пълен с радости и проблеми. Не, аз не просто го обичам, аз съм влюбена в живота си – такъв, какъвто е, какъвто го искам, какъвто не го харесвам, какъвто ми се случва – всякакъв!
Обичам да купувам подаръци заради идеята, заради хората – с повод и без. Обичам да купувам цветя, да подарявам, да получавам, да ме питат “от кого е” и да отговарям “купих си го”, е така – с повод или без. Обичам да се тъпча в заведения с приятели и любими хора – с повод или без. И пак обичам
другите и себе си … и вчера, и днес, и утре … и така напред. Тогава с какво моето днес се различава от моето вчера или от моето утре? Не разбирам!
Нямам нужда от специален ден, в който да обичам … и слава богу!
Но, обичам вино и традиции, и винени традиции … и това вече го разбирам
Затова аз пък днес ще ви кажа: Наздраве за царя на лозята!
P.S. Ииии въпреки, че не разбирам … пак ви обичам, всички влюбени и празнуващи Свети Валентин, мои мили приятели!