You all know the cliche that our kids are our future. Yes, its a cliche, but it is still the truth (perhaps this is the reason to become a cliche 
).
Although I am not a witch, I saw the future these days, the future in the eyes, in the smiles, in the ambition of our children. They showed us that the joy and laughter, the happiness and satisfaction of the goals achieved will be always part of their lives. They convinced us, their parents, that their future will be bright and meaningful. (What else should a parent wish for?)
My daughter is a native folklore dancer. She is dancing in a children folklore еnsеmble Zornica. Two days ago they celebrated the еnsеmble’s fifth anniversary with grand concert. It was then, when I realized that my child is already a young and beautiful lady.
Here is a video of the latest dance that the kids have learned. It tells the story of the girls that gather rose blossoms for preparing the strongest fragrance – the rose oil. See the flower growing and the already grown up kids. All these dancers are at the age between 10 – 16 years old.
Enjoy:
I am so very proud of them and so very grateful to their teachers!
Стоя и пия кафе на OMV. Градът тепърва се събужда, макар за мен утрото отдавна да е дошло. Първата задача е отметната. Имам време за кафе, за моменти насаме със себе си. Рядко ми се случва – първо, защото няма време и второ, защото трудно понасям самотата за дълго (ми нямам с кого да си приказвам).
И така, денят започва с изглед към все още снежната планина, обляна в слънце. Пред нея градът става все по-забързан. А това, повярвайте ми, много се усеща на бул. “Цариградско шосе”. Профучават коли и крачещи към работата си хора. Идват шофьори като мен. Едни зареждат и остават за кратко, други забързано изчезват. А аз стоя и се усмихвам, посрещам и изпращам. Спрял момент, последният преди да ме завърти мелницата на фестивала с пълна сила. Странна смес между високия адреналин в кръвта ми и кротостта на тишината.
Пролет е, красиво и зелено, с аромат на прясно кафе и кроасан с шоколад. И лист от джобното тефтерче, и молив, както едно време.
Хубаво е!
Аз и светът!
Аз и себе си!
Аз и усмивката!
Добро утро!
(Писано на бензиностанцията на 27 април 2012 г., в 8.00 ч)
Днес за първи път от 7 години насам купих ягоди за дъщеря ми (след едно натравяне получи отвращение). Тя ги изяде с такъв кеф, че си спомних една стара история. Разговор между Калина, почти на 3 г. и един сервитьор. Действието се развива в 22ч. на един язовир в работен ден. Ние бяхме единствените клиенти:
- Исфинете, дали мога да ви попитам нещо? – пита наша Минка гордо и уверено.
- Да, кажи! – каза сервитьора в абсолютно изумление, увиснало чене и ококорени очи.
- Случайно да имате сладолед от ядодка?
- Имаме – с продължаващо изумление отговори той.
- Може ли тогава един за мене?
- А мама разрешава ли?
- Ами да.
Ние с баща й се чудехме на кое повече да се смеем, на тотлно втрещения, от говорещото му на Вие дете, сервитьор или на госпожицата с гордо вдигната глава и правилен изказ. И двете бяха изненада за нас
До ден днешен наричам ягодовия сладолед “сладолед от ядодка” … еми така си остана
—
Сладоледът пристигна с милото “Заповядай”, а едни грейнали очички гарнираха отговора:
- Бугударя!
Днес и утре не ме търсете из нета. Дори и да се появявам ще е за минутка-две. Просто ще бъда погълната от едно събитие случващо се в София, за което основни виновници са моите приятели от ДЮТА “Зорница”.
С огромно желание, трошене на нерви и най-вече с много хъс, те успяха да организират международен фестивал в София. Чуждите групи, от Босна и Херцеговина, Сърбия, Турция и Франция са вече тук. Сред нашите пък кипи трескава подготовка.
Ако имате желание и свободно време елате да ги видите! В петък сме на сцената в градинката зад КАТ от 14 ч. и на сцената пред община Младост от 17 ч. В събота – 28 април пък ще ни откриете в Дом на културата – Искър на езерото в Дружба от 13 ч. и на НДК – от 17 ч.
Ето я и пълната програма!
Очаквайте снимки от мястото на събитието 
А колкото до мен … аз отивам да помагам, защото ми е кеф! До скоро, а може би и до ВИЖДАНЕ!
апр 7
This gallery contains 2 photos.
There are lots of journeys that we make. Today I want to show you two pictures of the most important one – the journey through life! A mother and a daughter at the child’s first day in school – 15.09.2007 A mother and a daughter at the child’s first day in school, but already at [...]
апр 7
This gallery contains 1 photo.
Днес е съботата преди Цветница или Лазаровден. В случая е 7 април, но това е ден, който също се мести спрямо Великден, т.е. това е съботата преди поседната неделя от Великия пост или събота една седмица преди Великден.С Лазаровден започва една дълга поредица от обреди свързани директно и конкретно с Великден, така да се каже [...]
мар 27
Отдавна не бях ходила на концерт на дъщеря ми, все се случваше да съм на работа. От неделя обаче живея с емоцията от последното участие на ансамбъла. Направо ми напълниха душата … и не, защото са си нашите, а защото наистина са много добри. И понеже съм ужасно много благодарна на ръководителите им, някак си [...]
Баба Марта бързала,
мартенички ързала
да сте бели и червени,
румени, засмени!
Може и да не цитирам съвсем вярно, но аз така си го знам от дете. Днес ми е малко странно, защото празникът е толкова хубав, важен и известен, и познат, че някак няма кой знае какво да се каже за него. Мисля си, че всеки си го чувства. По-скоро съм склонна да ви разкажа моето възприятие за обичая и за деня.
Това са моите мартенички, направени от детето за мама -Прочети цялата статия>
дек 29
This gallery contains 3 photos.
Тотална истерия, седмица преди Коледа е. Гледам забързаните хора, стресирани и затормозени харчат като обезумели. Това не й обичам на Коледата. Абе как от този хубав и стойностен християнски празник се получи такава тежка и абсурдна комерсиализация?! Ей, ужас бе! Наблюдавам пазаруващите мъже и жени в мола и разпознавам себе си в някои лица. Те [...]
ное 19
This gallery contains 4 photos.
Нали знаете какво казват старите хора “всяко зло за добро”. Е, можеше това зло да ни подмине, даже щях да съм много благодарна за това, но уви… остава ни само да мислим позитивно и да търсим доброто, нали така Какво се случи ли? Маги си счупи крака.Не ме питайте кога, защото не знам. Просто една [...]
