Ох, не мога да се въздържа, направо се ядосах днес. Навсякъде ми набутват промиващата мозъка информация как било Денят на Европа. Чудесно! Ама аз питам и какво от това? Дразня се, защото почти никой не се сеща, че всъщност това е Денят на Победата – ден, който действително променя Европа; ден, в който осъзнаваме колко много хора са се простили с живота си за тази промяна; ден, в който все ми се струва, че е по-важно да уважим мира и жертвите дадени за него. Важно е да помним, заради тези преди нас, заради самите нас и заради децата ни, за да не се повтарят никога повече ужасите на Втората Световна война. Важно е! Не трябва да бъдем безразлични!
Ето и какво се е случило.
Годината е 1945. Светът, но главно Старият континент, е разкъсан от най-жестоката и кръвопролитна война на Новото време. Вече шеста година цели народи се избиват помежду си, а диктатори мерят сили и военна мощ. Съсипани съдби, осиротели деца, хиляди избити в концлагери и на бойното поле. Ето това е Европа в този момент – жалка и измъчена.
И тогава идва паметната дата. На 8 срещу 9 май Германия подписва пълна капитулация. Хитлер е победен и Съюзниците ликуват. Е, в резултат ние се сдобихме с 45 години “свеж” комунизъм, но това е една съвсем различна тема.
В тази отвратителна война най-много жертви дава руския народ. И до днес тя се нарича Великата Отечествена война. Съветският Съюз се бори за оцеляването си и така обръща изцяло хода на събитията. За да спасят себе си, руснаците спасяват всички ни и проправят път на онова, което днес наричаме Обединена Европа. Та те, хората си имат национален празник и има защо. Пък ние честваме Денят на Европа. Ми не мога да го възприема. Едното ми е като смирение и отдаване на почит, другото като безметежно празнуване. И някак второто не ми е по-вкуса, някак ми горчи. А горчилката не идва от факта, че в тази война съм загубила прадядо си и една сюрия рода по руска линия. Горчилката идва от факта, че хората забравят и празнуват и те не знаят точно какво. Не трябва да е така. Затова аз днес отдавам почит и смирен поклон пред всички, които са оставили костите си по бойните полета, за да я има Европата такава, каквато е днес.
Та, както написах във Фейсбук, ако не беше День Победы щяхме да празнуваме Ден на Европа нанайци.
Не си падам нито по русофилските, нито по русофобските настроения. Аз боравя с факти, с цифри и с малко музика. Затова вместо с минута мълчание, искам да отбележа днешния ден с този поздрав:
Ако съм успяла да докосна душата ви, значи сте разбрали какво е искал да каже автора 
Ако ли пък не – ами тогава просто съм ви загуила времето – ще прощавате.
PS. Just read the subtitles in the video and you will understand the meaning of the article 
Това да се общува с мен понякога е голямо предизвикателство и за двете страни Как ме търпят хората, направо не знам.
Разговор в банката преди малко:
– Добър ден – казах аз, разлята в най-атрактивната си и кооперативна усмивка, щото знаех какво ще последва.
– Добър ден – ми рече и младежа зад гишето.
– Искам да изтегля пари в брой от моя лична сметка – човекът услужливо ме погледна. – Обаче съм си заключила пасивното банкиране и не знам с каква наличност разполагам, за да знам колко да изтегля.
– Дайте ми лична карта – каза момчето, докато се чудеше да се смее ли с глас, както му повелява душата или да запази спокойствие.
– Момент, това ли е лична карта, а да това е. С тия нови документи все не мога да науча кое е лична карта и кое книжка. Няма свикване.
– А обадихте ли се да ви го отключат? (за уеб банкирането иде реч)
– Ами не, защото мисля, че безвъзвратно съм си забравила паролата.
– Аааа, вие и паролата не си знаете …
– Ами, аз по принцип си я записвам в телефона, ама кучето взе, че ми го изяде, та сега така … – вече сдържането на смеха беше невъзможно
– Ние можем да ви я преиздадем срещу някаква сума.
– Натам отиват нещата. (и тук вместо да си замълча взе, че ме хвана логореята и стана страшно)Знам, обаче аз имам и пластика по тая сметка, която е изтекла и трябва да ида да ми я преиздадат в клона дето са ми я издавали, та ще направя две в едно, то и затова не мога да си я ползвам картата де и идвам да тегля директно (кат че ли ме пита някой).
– Имате Х пари по сметката.
– О, чудесно и аз толкова очаквах – и се доразлях в усмивка (бе не очаквах, ама се надявах). – Значи ще изтегля У.
– В какви банкноти ги искате, едри или дребни. – отговорих, че ми е все едно. Тук ще ви спестя един още по-абсурден разговор на тема кредитни карти, изтекла пластика и нови промоции, щото ще ви дойде в повече.
– Сменили сте си личната карта, но не сте го обявили при колегите в Младосткия офис.
– Ами не съм, трябваше ли?
– Явно сте им много симпатична щом са ви подминали и не са ви търсили – хехе почти като комплимент прозвуча. – Като ходите за другите работи им дайте номера на новата лична карта.
В този момент човека ми даде парите, аз му благодарих, че ме е изтърпял и съдействал. Ма то верно си беше за изтърпяване, но пък беше забавно. Е, такива едни работи ми се случват … аз съм си свикнала, хората, които са ми близки също, но непознатите … както казах, еми не знам как ме търпят
Направо да се чуди човек от къде да започне. Направо съм в затруднение. Каквото и да напише човек за Гергьовден, все ще е малко и крайно недостатъчно. Затова ще карам по ред, както в заглавието, пък докъдето го докарам Всякакви коментари и допълнения ще са добре дошли.
На 6 май отбелязваме един от най-големите празници в календара на традициите – Гергьовден.
На този ден Църквата почита Св. Георги Победоносец. Св. Георги е реална личност и е живял е в кр. III- нач. IV век. Той е бил част от византийската армия, като е имал висок чин. Тъй като е християнин, обаче, става жертва на антихристиянски гонения, а Църквата го провъзгласява за Великомъченик. В иконописната традиция се изобразява на бял кон, обърнат на дясно и убиващ змей (или простичко казано – надвиващ злото).
Защо ви разказах всичко това ли? Много е важно и е тясно свързано с народната традиция. За старите българи годината се разделяла на два основни сезона – летен активен трудов и зимен (по-спокоен сезон). Естествено това разделение ставало на два големи празника – Гергьовден и Димитровден. Св. Димитър също се изобразява яздещ кон, този път червен и обърнат на ляво и убиващ човек. Сега виждате ли връзката църква – иконопис – народни традиции?
И така, на Гергьовден е започвала трудовата година. На този ден се изкарвали стадата на паша и се подеждали към летните пасища, договаряли се услоията за работа на ратаите и др. Изобщо, в този ден се случва голям всенароден празник. Почита се плодородието на събудилата се природа, правят се венци, играят се общоселски хора и др.
Една от интересните обредности и направата на големи люлки, които се връзват върху цъфнали дървета. Едно от поверията е, че така дърветата пренасят жизнените си сили и дълголетие върху хората. Всъщност объче това са си били места за откровено флиртуване между ергени и девойки. Забано е било да знаете, особено във време, което човек е трябвало да внимава за всеки аспект от поведението си. Ако щете, дори това ухажване, авно и регламентирано, пак е в чест на плодородието.
Свети Георги е покровител на стадата и овчарите. Именно затова се коли жертвено агне и се прави курбан, който се яде на открито и на големи трапези. На този ден обаче се прави и първото прясно сирене. Правят се и богати погачи. Агнешкото аз го правя печено на слаб огън, опаковано с фолио, в тавичка с малко вода и омазано със сол, чеврен пипер и масло. Просто и лесно, само да има кой да му виси около печката.
Държава от своя страна отбелязва в този ден друг празник – на храбростта и армията. Правят се паради, раздават се отличия. Изобщо чества се силата на войската.
Днес личен празник имат и всички носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Генчо, Геновева и подобни.
На днешния ден можете да правите много неща – идете на парад, идете на курбан или просто на природа. Не е казано, че трябва да се заторите вкъщи и да ядете агнешко. Ако наистина искате да отбележите празника излезте на зелено, отворете душата си, смейте се и се радвайте в компанията на близки хора.
Аз лично хуквам на фолколрен събор на Кремиковския манастир! Честит Гергьоведн от мен!
май 4
This gallery contains 2 photos.
Great theme, thanks! Unfocused Sorrento, Italy at night And focused Sorrento at daylight The photos are made from one and the same hotel balcony. Sorrento is one of the most beautiful places I have ever visited. It is nice both day and night, both focused and unfocused More unfocused challenges here!
май 3
This gallery contains 1 photo.
Голямо събитие е това нещо фестивала. Малък, голям, все си иска подготовката, организцията и най-вече бързите и навременни реакции на всички хора, ангажирани с реализацията. А защо са ни бързите реакции ли? Ами, защото винаги, абсолютно винаги, при всяко едно събитие, независимо какво е то, изникват непредвидени ситуации. Та така де, човек трябва да е [...]
Стоя и пия кафе на OMV. Градът тепърва се събужда, макар за мен утрото отдавна да е дошло. Първата задача е отметната. Имам време за кафе, за моменти насаме със себе си. Рядко ми се случва – първо, защото няма време и второ, защото трудно понасям самотата за дълго (ми нямам с кого да си приказвам).
И така, денят започва с изглед към все още снежната планина, обляна в слънце. Пред нея градът става все по-забързан. А това, повярвайте ми, много се усеща на бул. “Цариградско шосе”. Профучават коли и крачещи към работата си хора. Идват шофьори като мен. Едни зареждат и остават за кратко, други забързано изчезват. А аз стоя и се усмихвам, посрещам и изпращам. Спрял момент, последният преди да ме завърти мелницата на фестивала с пълна сила. Странна смес между високия адреналин в кръвта ми и кротостта на тишината.
Пролет е, красиво и зелено, с аромат на прясно кафе и кроасан с шоколад. И лист от джобното тефтерче, и молив, както едно време.
Хубаво е!
Аз и светът!
Аз и себе си!
Аз и усмивката!
Добро утро!
(Писано на бензиностанцията на 27 април 2012 г., в 8.00 ч)
Днес за първи път от 7 години насам купих ягоди за дъщеря ми (след едно натравяне получи отвращение). Тя ги изяде с такъв кеф, че си спомних една стара история. Разговор между Калина, почти на 3 г. и един сервитьор. Действието се развива в 22ч. на един язовир в работен ден. Ние бяхме единствените клиенти:
- Исфинете, дали мога да ви попитам нещо? – пита наша Минка гордо и уверено.
- Да, кажи! – каза сервитьора в абсолютно изумление, увиснало чене и ококорени очи.
- Случайно да имате сладолед от ядодка?
- Имаме – с продължаващо изумление отговори той.
- Може ли тогава един за мене?
- А мама разрешава ли?
- Ами да.
Ние с баща й се чудехме на кое повече да се смеем, на тотлно втрещения, от говорещото му на Вие дете, сервитьор или на госпожицата с гордо вдигната глава и правилен изказ. И двете бяха изненада за нас
До ден днешен наричам ягодовия сладолед “сладолед от ядодка” … еми така си остана
—
Сладоледът пристигна с милото “Заповядай”, а едни грейнали очички гарнираха отговора:
- Бугударя!
Първи май е ден чудесен,
празник на труда!
Какво направих аз?
Празнувах!
Как ли?
Мързелувах
апр 30
This gallery contains 1 photo.
Bulgarian and French kids waiting together their turn to go on stage at the International Children’s Folklore Festival in Sofia. Kids from Bulgaria, Bosnia and Herzegovina, Serbia, Turkey and France were dancing and living together, and it was just great! The picture is made by my daughter, also a participant in the festival. I was [...]
С голямо закъснение най-после му дойде времето да редактирам тази статия. Ами то като потъне човек в нещо вдъхновяващо и е на път да си изпусне блого рождения ден значи. Срамота!
Та и аз сега, в някакъв опит за сериозност, ще взема да река няколко думи за туй интернет място. Не, не го правя за заблуда на случайно попаднали блогочитатели, а от благодарност към всички, които се отбиват тук сравнително често.
Създадох блога от нужда, моя си, лична. Нужда, която отдавна ме побутваше в тази посока, без някаква ясна мисъл и цел. То затова и дълго отлагах създаването му. Нямах си тема и фокус, то и досега си нямам. Просто ми се пишеше, ей така, за разтоварване. Не, че имам какво толкова да кажа. И взе, че се получи това нещо. Постепенно близки и тне толкова близки хора започнаха да четат, да коментират (не само тук, а и във Facebook, и в Skype, и лично). Колелото се завъртя.
Блогът ми дава много. Срещна ме с нови хора – виртуално и реално(запознанството си с Мария държа именно на блогосферата). Даде ми платформа да си изхвърлям частично глупостите от главата (не за друго, ами някои просто не стават за публикуване). Открих, че мога да употребявам думите в смисъл, който докосва не само мен (даже награда ми дадоха, че и грамота, ама нея не съм ви я показвала още). Тук си излях и една мъка, тези които трябваше ме разбраха и разбраха точно как да реагират, за което им благодаря. Открих, че най-много пуликувам в най-стресовите си моменти, като крада от времето за сън.
Смятам да продължавам да пълня това място с преживелици, бръщолевеници и куп глупости, които изобщо не разбирам защо пиша … а пък съвсем не ми е ясно вие защо ги четете Благодаря!
А това е първоначалната статия, писана в 20,30 ч на 28 април 2012 г.
Днес блогът има рожден ден, а аз цял ден съм на фестивал Сега отиваме на парти, което децата си заслужиха напълно. Може и да се върнем утре. Запазвам си правото да си напиша статията за блого рождения ден … ама май ще е утре … очаквайте голямата редакция на тази статия
А сега ви поздравявам с песента, която свалям за партито иииии отлитааааам … очакват ни песни и танци на народите и цяла поредица разкази за тук
До скоро!
