18 от 2018: сбъдвай мечтите си

Помните ли, че наскоро се дипломирах и вчера бях на изпит и че нещата трябва да се довършват?

Е, дори и мечтите трябва да се довършват.

Всъщност за мой ужас през 2018 г. станаха 20 години от завършването на гимназията. Да, ужас! Помня когато баща ми получи покана за събиране по същия случай или 25-годишнина. Изглеждаше ми като все едно ще се събират динозаври и че това на мен ми е ужасно далечно нещо, което ще наближи най-малкото като стана подходящ кандидат за баба. Е, оказа се, че времето лети, а с него и юбилеите. А аз не се чувствам готова да порастна, нищо че собственото ми дете вече е млада дама. КОГА МИНАХА ТИЯ 20 ГОДИНИ бе алоуууууууууу!!!

Та още преди толкова десетилетия аз се озовах в университета, а там вече се размечтах за научна кариера и най-вече докторантура. Е, тъй като животът е интересен, а плановете служат, за да разсмиват Господ, моя милост завърши бакалавър, веднага след това и семестриално магистър и дотам. Хвърлена в майчинство и кариера, мечтите си останаха някъде назад, къде заменени от нови, къде изтикани в ъгъла по ред причини и обстоятелства.

До миналата година!

Когато реших, че е време да се върна в университета, аз отново започнах да мечтая тези позабравени мечти. Е, година по-късно (или 15 години по-късно) те се превръщат в действителност. И няма никакво значение, че вече съм на 39. Всъщност май се радвам че стана така. Помъдряла от житейските уроци, аз се впускам с нови сили и много емоции в следващото приключение. Нося със себе си уроците, знанията и опита на годините. И от тази висока камбанария ще кажа сбъдвайте мечтите си, без страх, скрупули или предубеждения. Никога не е прекалено късно да мечтаем или желаем.

А, когато много искаме нещо и то от сърце, цялата Вселена се обединява, за да го случи. Доказано! От моя си опит. Нееднократно.

Дерзайте!