… И изведнъж от никъде … дъга


Беше петък, един особен такъв, краят на четиридневна работна седмица. Може би затова беше леко неочакван, като донесен от куриер букет цветя. Беше особено спокоен, забавен и дори леко романтичен. Слънцето се появи за първи път от два-три дни насам и ни подлъга, че отново ще бъде пролет. Идилия …

Бях в странно приповдигнато настроение. Петък е, а не съм амортизирана като за този ден. Следва събота, ще се наспя. А вечерта очаквах една важна среща, която щеше да ми даде посока, както за размисъл, така и за действия. Имах усещането, че съвсем хитро и иронично съм надлъгала сивото ежедневие и ликувах. Всичко беше почти идеално!

И изведнъж – обрат, тотален! Срещата нямаше да я бъде, а беше важна, много важна. Казах си добре, какво толкова … и без това си имах задачи за вечерта. Но сивото ежедневие се смееше зад стъклената врата на стаята и злорадо демонстрираше надмощие. Като някакъв облак започна да се приближава и да ме обгръща. Гняв и тъга се смесиха и се скриха зад усмивката, която още беше на лицето ми. Казах си: „пуууууу, толко хубав ден, пък така глупаво се опропасти”. Вече се бях донесла до местоназначението на следащата задачка-закачка. Знаех, че трябва да застина с остатъците от слънчевата усмивка поне за час. Да де, ама как да стане? Дори времето се обърна против мен, слънцето взе да отстъпва пред вятъра и сивите облаци.

И в този момент … от никъде … дъга :)  Нямаше дъжд, нямаше слънце. Ами откъде се взе? И защо точно сега?

Ето я, промъква се между безцветните облаци и панелки:

Тази дъга върна усмивката ми. Превърна задачката-закачка от бреме в забавление и успех. Освети вечерта ми и ми напомни защо този ден беше хубав. Дъгата беше моята надежда, онзи знак, който казва „бъди щастлива заради самото щастие”, „бъди щастлива, защото го заслужаваш”!

Защо ви разказвам това? Когато искате да се зарадвате, когато искате да се усмихнете на света, въпреки всичко, светът също намира начина да ви се усмихне. Тогава потърсете своята дъга, която може да е под формата на … каквото и да е. Важното е, че тя е там, че я има🙂

P.S. Вечерта не завърши щастливо, но можеше да е в пъти по-зле, ако не беше тя … дъгата

Posted on 01/05/2011, in Разни and tagged , , . Bookmark the permalink. 6 коментара.

  1. Добре, че си снимала дъгата, иначе щях да ти кажа, че си си я измислила.Снимана или измислена – няма значение – тази дъга си е твоя, защото аз не съм я видяла онзи петък. Пожелавам ти много дъги с добро настроение!

  2. Благодаря ти! Напоследък често се заглеждам в подобни знаци, определено подправят деня с настроение. Някак все по-рядко срещам усмихнати лица и това ми действа натоварващо.

  3. Джулс, Джулс🙂 Даваш усмивки, харесва ми!

  4. страхотно:):):)… искам и аз днес, моята дъга…

  5. и един ден като се врътнеш назад… пътя е важен, не само завършека на вечерта, нали

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: