Диалози …


– Къде си? Няма те не пишеш?
– Не пиша, така е. Вдъхновението изчезна, а не мога да пиша без него.
– Защо изчезна?
– Знам ли. Може би ми се обиди! Може би си взе почивка от мен. А, може би стои в ъгъла на стаята, наблюдава ме и сe чуди какво да ме прави.
– Дали само изчезна или ти го прогони?
– Не знам, има ли значение?
– Има разбира се. Вдъхновението има нужда от теб и емоцията ти, има нужда да го провокираш.
– Искаш да кажеш, че вдъхновението го няма, защото съм спряла да чувствам, защото не изпитвам емоция? Възможно е. Така е! За момент спрях да искам да чувствам, но кой ли може да дефинира дължината на момента.
– Спря да искаш да чувстваш … не ми се иска да знам защо. Знам само, че те чакам, а теб те няма. Липсваш ми!
– Няма ме, признавам. Но, без вдъхновението не знам каква форма да заема, не знам как да облека това, което чакаш. Ами ако то е до болка скучно и прозаично? Тогава ще искаш ли да го четеш?
– Да, със сигурност ще искам. По-добре е да те има без цвят и без форма, отколкото да те няма съвсем. Пиши дори без вдъхновението, а може и именно така да го накараш да се върне.
– Добре тогава ето ме! И сега какво?
– Добре дошла и повече не ме забравяй. Пиши, пиши……..

Posted on 01/06/2011, in Бръщолевеници and tagged , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. ааа тука значи си се скрила:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: