И домът оживя


Има един особен момент, когато си разведен/разделен родител, когато детето отиде при другия родител, а ти останеш сам. Първончално си казваш – я свобода, както всеки път, когато детето е било на гости у баба, леля и т.н.

Ставаш, пиеш кафе, правиш си стройна организация на задачи, които все отлагаш, на срещи с приятели, за които все не успявате да се стиковате или просто грабваш чашата и се свиваш отново под завивките, защото баш сега ти се е паднало да си отспиш. В някакви по-дълги моменти на гостуване дори ти можеш да погостуваш на някой. Изобщо кеф и живот! Да де, ама този път май не е съвсем така?
–-

Цяла седмица детето го нямаше, беше на гости у баща си. Пожела да иде за по-дълго, ок, аз никога не съм я спирала. И така – животът си вървеше в своето обичайно русло … докато тя не се прибра. И изведнъж цялата къща се изпълни с живот, изведнъж много, много звуци започнаха да се удрят в стените, изведнъж цялата стая се покри с дрехи и боклучки, а цялата ми глава беше напълненан с преживелици. Детето огря домът, който не беше усетил, че всъщност полека заспива в ежедневието, изпада в летаргия и се оставя на своята инерция. Една руса коса започна да се развява пред огледалото и да спъва свободното движение на възрастните туловища между стаите. Обаче и на огледалото му беше домъчняло за най-вярната му фенка и то блестеше ли блестеше от удоволствие, че е полезно. Дори въздухът се насити с едно особено напрежение. Всичко и всички се обляха в пълна радост, в усмивка, в движение дори.

Тогава разбрах и усетих думите, които чувах от старите баби навремето, думи които ми бяха толкова чужди, че чак ме изненадваха. Бабите казваха: „Дойдоха внучетата и къщата оживя”! И винаги го казваха изпълнени с щастие. Осъзнах тези думи най-после. Безценно е!

Моят дом често оживява и всеки път, когато това се случва съм благодарна за две неща. Първо – има кой да го съживи с все още неподправена детска откровеност. Второ – аз имам сетива да го видя и усетя, да ме изпълва с радост.

Да бъдеш родител, който се оглежда в щастливите очи на детето си – не мога да мечтая за нещо по-добро!

Posted on 08/06/2011, in Родителство and tagged , , . Bookmark the permalink. 8 коментара.

  1. Юле, ще те изям:), удоволствие е, страшно удоволствие е да те чета. Лееш ги думите

  2. Мммдааа, моят син е на 18 и като завърши училище ще живее сам- върл привърженик съм децата отделно като станат пълнолетни, а не да ги дундуркат мама и тате.Но от твоя разказ си помислих, колко ми се иска тези последни месеци да вървят по- бавно- нали беше моето бебе? Къде отидоха тези години? Кога се изнизаха? Добре, че дъщеря ми е само на 5:)) Хубав уикенд!

    • И аз съм привърженик на това детето да се отдели от родителите като порастне и да си има свой живот. Тогава то си е голям и пълноценен човек… но пък надявам се като си излетят децата от гнездото пак да оживяват къщата с някое гости примерно!

  3. … не е честно, сега и ти ме разплака…и винаги ще я /ги чакаме…!!!!!!!!!!

  4. Eeeeeee браво Юле, винаги съм харесвала това в теб, че не си посредствен шемет. Ти си шемет с марка „оригинален“, щото не си безразлична и само искаща, а чувстваш и живееш твоя си живот и затова си уникална. Бравос:)

  5. Колко кратко и емоционално, Юле! Колко много в толкова малко думи. Имаш талант за разказване, момиче🙂

  6. Разплака ме…
    Аз издържах точно 4 месеца далече от моите дечица и повече не можах. Сега всяко утро се оглеждам в смеха им и изпивам всеки миг с тях с такава жажда, че когато пораснат и се отделят от мен да съм пила достатъчно, за да мога да преживявам сушата…
    Не бива да изпускаме нито един миг на щастие със съществата, които обичаме и които се нуждаят от нас…

    • Така е, не бива да изпускаме и един миг на щастие … въпреки че понякога определено ми идва добре и глътка въздух🙂 Но, една-две глътки, колкото за разнообразие

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: