Една споделена любов от пръв поглед


Беше 23 декември, един странен ден, особено за човек, който по принцип в това време на годината почти не спи, защото работи. За последни 4 денонощия бях спала не повече от 10 часа общо. В останалите, безкрайни часове бях на работа, лекувах, приспивах и плаках заедно с дъщеря ми по болното и умиращо морско свинче. Няма да говоря за преумората в такива моменти, човек не може да я разбере, ако не я изпита.

Но, ето ме, преживяла всички Коледни партита, на които бях организатор и трябваше да се усмихвам и да бъда 100% професионалист, независимо от всичко. Ето ме, преживяла смъртта на домашния любимец и съсипващите сълзи на детето, което за две години загуби второ животно. Ето ме, с душа празна и сива, загубила възможността да се поддаде на каквато и да било емоция. Ето ме, в тотално физическо изтощение – намираща се в едно особено състояние на безтегловност, състояние между унес и реалност. Бях застанала пред един зоомагазин, защото бях решила, че коледният подарък на детето ще бъде ново животинче.

Влязох с ясната идея, че ще си харесам чинчила и на Бъдни вечер ще дойда да я взема (защо чинчила е тема за друга история). Озовах се пред две клетки с поне 7-8 животни. От опит знам, че както човек си избира любимеца, така и любимеца си избира стопанин. Стоях и наблюдавах реакциите на сладурите, които скачаха напред-назад, а някои демонстирарха откровено безразличие. Обаче той – смешникът – стоеше върху гърба на майка си и от удобната си и защитена позиция с интерес наблюдаваше новопоявилото се гръмогласно и оранжево същество. Поогледа ме и реши да види отблизо какъв е тоз странен екземляр. Приближи се и започна да ме закача, да души и да се опитва да докопа оранжевия ръкав на дебелото ми зимно яке. Много го харесах, от една страна заради хитрия му поглед, от друга – заради щурия характер, който демонстрираше (познах си го ведага, то краставите магарета нали знаете през колко планини се подушват🙂.

И така, решението беше взето, той е – беше взаимна любов от пръв поглед, истиска, интуитивна и най-вече споделена. Уговорих се с продавачката в колко часа ще го взема на Бъдни вечер, за да го подаря на детето, но… човек не трябва да си прави сметки бе кръчмар. След като с момичето изчистихме схемата на действие за другия ден, посегнах да си мръдна ръката, да да ама нещо ме спираше. Погледнах, и какво да видя! Една мъничка сива ръчичка се беше провряла през клетката и беше захванал здраво пръстена ми. Погледнах ръката, погледнах и него … казах ви … беше любов от пръв поглед. И в този момент реших, няма да го оставя още една нощ там, прибирам си го веднага. Нямах клетка, нямах храна, но вече не можех да се разделя с него. И така – емоционално и набързо се сдобихме с нов член на семейството.

Заведох го вкъщи, подадох го на детето, а тя много учудена ми каза: „Ама как да си отворя подаръка, ти нали не даваш преди Бъдни вечер?” Не мога да обясня с думи радостта в очите й, тридневните повтаряния – ама той наистина ли е за мен, наистина, моя подарък … и т.н. и т.н. Това беше още една любов от пръв поглед, която продължава и до днес. Любов, която всеки ден провокира една неизменна реплика в момент на гушкане: „Много го обичам мамо!”

След три дни го кръстихме Хари Худини🙂 Защо? Това е тема на една друга дълга история, която ще ви разкажа в близките дни.

Posted on 19/06/2011, in Дом и семейство, Домашни любимци, Родителство and tagged , , , . Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. ех, какво нещо са детските усмивки🙂 всичко правят маминките за тях

    • Така е! Обаче истината е, че и този маймун, грешка чинчилЧо си е също за обичане, пък и си е от нашата кръвна група – дивакови🙂

  1. Pingback: Ама той всъщност е момиче « juliapulia

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: