11 години родителско-дъщерни радости и неволи


29.06.2000 г.

За много хора, това беше просто поредния от няколко ужасно горещи юнски дни. За мен обаче беше различен и честно казано много плашещ ден. Стоях сама в болничната стая на хладинка. Не бях спала като хората поне втора нощ по ред … ми как се спи след почти 48 часа напъни, рев и страх от предстоящата операция. Ми, аз за втори път в живота си влизах в болница, а първият пак беше тук – ама за задържане. И как така ще ме оперират, като аз съм се приготвила да раждам нормално и да си ходя … пък те сега искат да ме режат … да бе да! Да, да ама така става като ще ти се ражда дете зодия Рак – осем месеца се чуди как да излезе, пък ние се чудихме как да не му позволяваме и в деветия се заклещи. И на всичкото отгоре не можах да си гледам мача Португалия – Франция, пък Португалия падна заради една дузпа, пък аз само слушах нещастна в коридора пред родилна зала, щото не ме пуснаха вътре да си го гледам … значи пък.

Изобщо, предстоеше ми ден, който както се оказа после ще помня в най-малки подробности вече 11 години. Предстоеше ми да ставам майка, да се запозная с онова малкото дето ми нарита вътрешностите и от три дни не може да си извади крака измежду две ребра. Исках вече да се свърши, без да си давам сметка какво всъщност се започва ……..🙂

29.06.2011 г.

11 години по-късно споменът за този ден все още ме разплаква и ме кара да чувствам всяка една емоция, както тогава, а може би дори и повече. Днес, една млада дама ще празнува своя рожден ден, пък аз ще бъда домакинята майка. Хм! Абе как толкова бързо мина това време? Кога от онова грозно и сърдито парче месо, което извадиха от мен стана такава красива и голяма … кокошка (ми тя си знае защо я наричам така)?

В ден като днешния трудно говоря и описвам майчинството и взаимоотношенията си с детето. Няма да ви казвам колко е прекрасно да си родител – ми ако го кажа ще излъжа. Да си родител е колкото хубаво, толкова и трудно, колкото радостно, толкова и отговорно, колкото весело, толкова и дразнещо. Определено не бих нарекла родителския живот прекрасен, но със сигурност е пълноценен.

Да създадеш живот е нормално, биологично заложено и някак естествено. Да направиш от живота Човек – ето това е голямото предизвикателство. И когато 11 години по-късно човекът се изправи срещу теб с внушителния ръст 160 см и ръка по-голяма от твоята собствена, с детска слънчева усмивка и пубертетското „няма”, изведнъж си даваш сметка, че си свършил много добра работа. Поне при мен е така. И някак все повече усещам, че идва време да жъна засятото.

С дъщеря ми сме странна комбинация от характери и емоционалност. С времето сме изградили своите приятелски и родителско-дъщерни взаимоотношения. Често се караме, но още по-често се обичаме и подкрепяме. Често говорим откровено и открито за важните неща, но и често се налага да вкарвам в действие строгите родителски похвати. Не знам дали сме открили златната среда – по-вероятно не сме. Знам обаче, че сме изградили близост, че уважавам човека срещу себе си и той уважава мен. Знам, че точно когато съм имала най-голяма нужда от опора, от вяра в силите ми и възможността да се справя с трудностите, точно то детето е успявало да ми вдъхне смелост, за което съм й безкрайно благодарна. Знам, че се опитвам да отворя сетивата й за света, за да може един ден да поеме живота си с увереност.

Знам обаче, че след 11 години на родителско-дъщерни радости и неволи, пред нас стои едно от най-големите изпитания – пубертетът! А той гадината не само, че не чука на вратата, за да му кажем я къш, ами направо нахлува без да пита и ни прави луди калинки. Ами, ще трябва да се справим с него – с общи усилия! Затова на днешния ден пожелавам на дъщеря си не само здраве и щастие, но и успех в преминаването през този труден период! А защо да е труден – ами защото ясно си спомням каква беше майка й в пубертета и си давам сметка, че крушата не пада по-далеч от дървото🙂

Честит рожден ден мила моя Калина, пожелавам ти цялото щастие на света и помни, че те обичам безкрайно!

Posted on 29/06/2011, in Разни, Родителство and tagged , , , , . Bookmark the permalink. 4 коментара.

  1. Юле, да ти е жива и здрава Калина и многоооооооо радост да ти носи:)) Да сте все така усмихнати и красиви, и майка и дъщеря.

  2. Интересна история .
    Но ми звучи леко тъжна🙂

    • А на мен ми стана интересно, че ти се струва тъжна. Това е последната емоция, която аз самата бих вложила, но пък щом така звучи, това ме интригува. Иначе аз не съм от родителите, които казват – моето гардже е най-хубаво, нито пък че родителството е най-прекрасното нещо и т.н. високопарности. Просто това не е вярно🙂

      Моята история е такава – ами не е розова, има си от всички цветове, защото в реалния живот няма само розово и слава богу!

      И все пак ми е итересно, защо пък леко тъжна…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: