Въпрос на гледна точка


Това му е интересното на живота, че обича да поднася изненади – едни такива неочаквани, съвсем различни от това, което си планирал или онова което мислиш за правилно и добро. Едни такива озадачаващи и провокиращи към размисъл и преоценка. Едни такива някакви нежелани, а в същото време носещи и болка, и радост, и начумерена полуусмивка или полусръдня. Едни такива – всякакви.

Днес (всъщност беше във вторник) ми поставиха интересна диагноза. От една страна се оказа, че съм болна от нещо, с което ще си другаруваме под една или друга форма докато дишам и мърдам. От друга – обаче, се оказа че съм болна от нещо, което съвсем не очаквах и всъщност новината ме докара до сериозен изблик на радост, защото не беше онова което очаквах. Така да се каже, май ми се получи по-малкото зло или поне по-малкото за моя щур характер. От една страна ще ми се наложи да полагам ежедневни усилия да стопирам процеса и да го обърна дори. От друга обаче това ще ме държи в кондиция, ще доведе до това да не позволявам да качвам кила и да си държа мускулатурата стегната. От една страна  се оказа, че съм болна от болест, която вече ми е докарала необратими изменения, нетипични за моята възрастова група, но от друга – ме амбицира да се стегна и да вкарам целия волски инат дет го нося в една смислена кауза.

И така, вместо да се сдухам, аз взех, че се почувствах щастлива. И ето ми равносметката. За да живея пълноценно и да мога отново да танцувам, аз трябва цял живот да спортувам – че какво по-хубаво от това. За да се спасявам от болки занапред трябва да си стегна здраво мускулатурата на седалище, корем и гръб – ми, че към това се стреми всяка жена. За да не позволявам на процеса да се развива трябва да се науча да ходя изправена, с гордо (не надуто, въпреки че съм надувка) вдигната глава – ми нека, пък и има защо (споменах ли, че съм надувка)! С две думи – трябва да ставам мацка, вече не е въпрос на избор, е или поне да се маскирам на мацка. Е, едва ли ще почна редовно да се гримирам и ще изхвърля спортните дрехи, някак вълкът кожата си мени, ама нрава нали знаете, че нъцки…

И какво стана – взех, че си върнах позитивизма и то в двойни дози🙂. Ами животът е прекрасен заради и въпреки всичко което ни поднася. Щастлива съм и доволна. В крайна сметка новини всякакви, въпросът е как ние ще изберем да ги възприемем.

Ами всичко е въпрос на гледна точка! Моята току-що ви я представих :)!

Posted on 01/08/2011, in Разни and tagged , . Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Юлка, каза ли ти лекаря и още една диагноза „постоянен оптимист“. За тази диагноза няма лечение – или го носиш в себе си и заразяваш другите или си цял живот на антидепресанти. Поздравления за позитивизма!

  2. и не само, като разбереш какво ти е и си поставен пред истината – знаеш с какво трябва да се бориш, врагът е известен и ти е по спокойно вече… мн хубаво е че си го приела като предизвикателство!

  1. Pingback: Прощъпулник « juliapulia

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: