Нищоправене


Едно му е хубаво на динамичния живот, че никога не знаеш какво те чака зад ъгъла, никога не знаеш дори какво ще ти хрумне на теб самия. Затова и динамичния живот е сладък и притегателен за всеки един от нас, особено за щураци като мен, които трудно стоят на едно място и все имат абсурдни хрумки в главата🙂. Общото разбиране за динамичен живот е постоянно да ти се случва нещо ново, нещо различно, нещо невероятно като изживяване… да правиш НЕЩО! Е, за мен динамичният живот се заключва в една важна дума – разнообразие.

А случвало ли ви се е да не правите нищо? Ей така да си почивате, да си лежите с книжка или пред телевизора, но да не ви е важно какво гледате или четете. На това аз му казвам време за НИЩОПРАВЕНЕ. Нищоправенето за мен е част от динамичния живот, то е разнообразието от постоянното правене на нещо. То е начина да презаредиш изтощените батерии, за да се върнеш към активното случване на каквото-и-да-било. Нищоправенето е антипода на всичко онова, за което тайно мечтаем да ни се случи.

За мен днес е ден за нищоправене. Обичам такива дни, те са разнообразието, което пък е част от динамиката. В деня за нищоправене оставам насаме с мислите си, подреждам ги някак си… премислям се, преподреждам се и хууууубаво се намързелувам. Нищоправенето е моето време да обърна поглед към себе си, да си задавам въпроси, да търся отговори … да бъда, да слушам вътрешния си глас, който в други моменти не може да си проправи път сред „шума” на живота. Това е моето си време за разбиране на собствения ми вътрешен свят/мир. И знаете ли – страхотно е! В такива моменти хармонизирам себе си. В такива моменти генерирам нови жизнени сили, които впоследствие се изливат навън под формата на градивна (или не чак толкова) енергия, под формата на позитивна емоция, под формата на усмивка и безкрайна бъбривост.

И така аз днес презареждам – неделя е, август е, жега е … не знам какво ще се случи утре сутрин, но знам, че ще владея отново хаоса. Хубавото на нищоправенето е, че бързо ми минава, не за друго, а защото изисква застояване на едно място, пък това ми е трудно. Така че, един ден нищоправене стига … от утре … ще видим какво ме чака зад ъгъла…🙂

И защо ви казвам всичко това… ами не знам … трябва ли винаги да има значение … пиша си просто така … като част от нищоправенето … резултатът е едно нещо като нищо … и защо пък не!

Весела седмица на всички, употребете я така, както душата ви пожелае!

Posted on 08/08/2011, in Бръщолевеници, Разни and tagged , , . Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. нищоправене, ама пишеш в блога:)
    и аз понякога обичам нищо правене, но ми е трудно да се отпусна и да стигна до него…. навик ми трябва за нищоправене.

    сладък лек августовки пост. Така, така:)

    • Хаха, този коментар го виждам чак сега🙂 Навън грее първото пролетно слънце и ми стана едно мързеливо и отпускарско. Няма случайни неща Сольо :)))

  1. Pingback: Мързеливо учене « juliapulia

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: