Денят, в който се роди едно диване :)


Днес, преди 32 години, майка ми се е сдобила с първородна щерка в лицето на моята светла личност … демек ставам на 17. Принципно ми предлагат вече да взема да стана на 18, ама аз тъпо и упорито се дърпам, защото иначе трябва да помъдрея, а не съм сигурна, че това последното би се отразило положително на мен и околните … Та, положението е seventeen again (ще ми се нали :))

Принципно рожденият ми ден не е най-любимото ми време от годината по ред причини. Днес обаче си дадох сметка, че всъщност не е съвсем така, особено последните години. Вярно, не си падам по празнуването от общоприетия тип, но май напоследък си харесвам рожденните дни.

Днес за пореден път осъзнах колко съм щастлива (пу-пу да не са ми уроки). Днес за пореден път видях щастието в действие, а това е безценно.

Днес дъщеря ми ме разплака с невероятен подарък, правен от нея, замислян от месеци. Беше вербувала цялата налична рода в начинанието, да мислят, да обсъждат … но на финала тя сама си беше нарисувала картичката, беше купила албум и подбрала снимки от различни години. Направила е дори колаж. Просто всичко беше пипнато с толкова много любов, че съм ревала като магаре с часове от кеф. Е, в такива моменти си поглеждаш порасналото дете, забравяш за пубертета и ядовете и разбираш каква чудесна работа си свършил (това и друг път съм го казвала). Виждаш срещу себе си един голям човек, който се вълнува, мисли и чувства, който създава, който влага цялото си старание в една идея. Ами, как да не си щастлив?

Прекарах деня със семейството си, с онези дето са виновни, че ме има и с онези дето са дошли след мен J Някой ще каже „скучна семейна сбирка, какво толкова”. А моят отговор е – ами всичко! Вярно, често се карам с родителите си, но ги обичам безкрайно и се радвам, че мога да се опра на тях в най-трудните си моменти (пък те напоследък май не са никак малко). Сестра ми и зет ми са едни от най-близките ми хора изобщо, да не кажа и най-близките. Пък за децата … какво да кажа, то е ясно! Докато всички те са до мен – ами, как да не съм щастлива?

Пак днес, за поредна година, телефонът ми се счупи да звъни, стената ми във фейсбук мейли и форуми са препълнени с поздрави… просто се усеща, че това е моят ден. В такива дни човек разбира колко много хора ги е грижа за него или се радват с него. Моите приятели ми се обадиха и ми пожелаха НЕклишета, пожелаха ми онова, което е истиски важно за мен. Начина, по който близиките ми хора ми говориха или писаха днес, ми показа, че те наистина ме познават и наистина ги е грижа. Това ме трогна дълбоко и ме накара да се усмихвам много, много пъти, както се случва през последните няколко години. Ами, как да не е щастлив човек!

Знам, че всичко написано звучи като едно огромно клише. Слава богу за мен е истина! Пиша го, защото без всички тези хора до себе си животът ми нямаше да е толкова ценен и смислен. Имам най-важното – любов, приятелство, близки … всичко друго е прах и мъгла.

Ето ви щастието в действие – описах го … май все повече обичам рождения си ден!

А чинчилата тича и прихапва от едно пакетче отворени солети🙂

Хлъц, наздраве и за много години ………

ПП: Нося си всичките 32 г. с гордост и кеф!

Posted on 10/09/2011, in Разни. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: