Разговори по никое време 2


– Какво праиме мамо? – ме запита едно звънко детско гласче, по-детско от обикновено, някъде в тъмните доби на малките часове на деня или по-скоро нощта.
– Спиме маме – избоботих аз с дебел среднощен глас от небитието.
– Така ли, спиме ли? – огромно звънко учудване
– Мдаааа, спиме.
– Добре мамче, лека нощ!
– Лека нощ!

И в мрака последва тежко, дълбоко и секундно заспиване на дете, смесено с ококорване на майка му, която се опитва да вземе светъл пример, ама няма.
––
Сутринта:
– Мамо, говорихме ли си през нощта?
– Да.
– Така ли, какво си говорихме?
Разказах подробно и с много смях.
– Как спиш като ти говоря?
– Ами не спя.
– Съжелявам мамо, не е нарочно!
– Няма за какво, – то е толкова смешно и почти еженощно; детска му работа

Posted on 28/10/2011, in Бръщолевеници, Разни and tagged , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: