Маги :)


Откакто съм се родила, преди два месеца и половина, си живея спокойно с майка ми, баща ми и брат ми. Напоследък взе да ни става тясно вкъщи и големите малко взеха да ни се поскарват, но иначе си живеем добре … или поне така беше до днес.

Аз съм чинчила, живея със семейство чинчили в една малка къща, която си има стени с дупки.

От време на време излизаме в една по-голяма къща, където е доста широко и удобно за тичане и където живеят разни други интересни същества. Там живеят едни приятели, които много ни харесват, ама ни лаят и не знам защо това малко ме притеснява, та гледам да ги избягвам. Иначе като ги гледам на ръст са колкото майка ми и баща ми, космати са такива едни, ама са малко по-различни. Казват, че ги наричали кучета и всяко си има различно име. Има и едни големи същества, дето са доста високи, чак вратлето ме боли като трябва да ги погледна. Те са едни такива странни. Ходят на два крака и нямат козина, е добре де имат малко на главите, ама пак си остават смешни и плешиви. Казват се хора. Те ни хранят и много ни се радват. “ />

И така, всичко си беше наред до днес, както ви споделих по-рано. Обаче тази сутрин, тъкмо си заспивах след нощните игри, изведнъж се появиха още две смешни същества тип хора. Едното беше голямо като тези вкъщи, другото беше по-малко. Дали и те не са родител и дете, хм, ми може. Дойдоха и започнаха да казват Маги, Маги и взеха че ме събудиха и ме взеха при тях. Хм, много бързо разбраха, че обичам да ме чешат по гушката, дали са виждали и друг път чинчили? Не знам…

Я взеха, че ме сложиха в едно тъмно. Чух, че му казват кутия. Нещо шуми ама я аз да използвам да поспя, че нали ме събудиха.

Я отвори се кутията и … ма това какво е … нова стая … я къща дето прилича на нашата … я още хора … тези не ги познавам. Ей, интересна къща, ама що е празна? Аз сама ли съм? Да, като гледам съм сама. Я да проуча, че е интересно.  И пак ми казват Маги. Сигурно това ми е името! Щом приятелите кучета имат имена, трябва и ние да си имаме. Ами добре, значи Маги … съгласих се … я сега да си поспя.

Да си призная малко ми е странно. Не съм свикнала да съм сама, малко ми е мъчно за моята си пълна къща. Пък и това малкото дето е човек не ме оставя да спя. Само идва да ме гали и да ме взима. Добре де, не че не ми е приятно, ама оставете ме да спя де.

Ето го сега и това голямото ме взе. Я пусна ме в голямата къща. Различна е, даже малко ми е страшно. Ще взема да си потърся познато място. А, ето едни тръби дето от тях идва топло. Отивам там, тези ги познавам от моето си вкъщи. Това голямото човек защо идва да ме пъди? Ей, ама и втори път идва значииии. Добре де, няма да ходя там. Я да взема да разуча.

Хе, ама то било интересно. Има разни скривалища. Има едни тука дето висят, такива едни, които хората си ги слагат върху тях, че да им покриват плешивите места. Казват се дрехи. Ама тия висят много смешно. Чакай да ги опитам. Ехе, каква вкусна връзка!

Ей, я ми помогни да изляза през това черното, ми къси са ми крачетата, не мога да се прехвърля! Какво ме преследваш с тая кутия пред лицето? И само ми светиш с тая лъскава кутия, вземи свърши нещо полезно.

Има едно голямо и тъмно, чакай да го видя. Охооооо, ама тук има още скривалища. Я, голямото човек иска да ме хване, чакай да му се скрия. Леле колко ми е добре, показвам си главата и гризвам нещо. Абе тука някой е гризал преди мен, ама никой не виждам. Ще го търся, да се запознаем, че нещо ми е самотно.

Ей, това голямото човек не се отказва да ме гони значи. Какво искаш, хем ме пусна, хем сега не ми даваш да се скрия на спокойствие. Обаче като те гледам как се въртиш около голямото тъмно, май не можеш да ме хванеш. Ооо, видя ли сега какво хубаво скривалище си намерих а?

Тук наистина е интересно, може пък да взема да поостана. Ей, ей голямото защо ме хващаш, тъкмо ми хареса. Ааа, носиш ме в моята къща. Ми добре, хайде тогава да използвам да поспя, че кой знае кога пак ще решите да ме будите. И вземете ми кажете и вие кои сте. Щом аз съм Маги, кажете си вашите имена де!

Айде лека нощ! Скоро ще ви пиша пак.

* Снимките не представляват никаква фотографска стойност, поради трудните условия за провеждане на фотосесията. Да се приемат като информационно-доказателствен материал🙂

Posted on 29/10/2011, in Домашни любимци and tagged , , , , . Bookmark the permalink. 10 коментара.

  1. Юле, ти да не си била чинчила предния живот?
    или пък… разказвач на приказки? Шехеразада:)

    Маги е съкровище.

  2. Юле, признавам те!!! Записвай си всичко, което ти дойде на ум. Един ден трябва да го издадеш в книга!!! А пък снимките не са никак лоши🙂

  3. Джулия, разпознавам в теб един същински Радичков! Чвър номер 2 съзирам тука. Маги е прекрасна, а и ти не си спестила нищо от емоцията и самокритиката за това какво причиняваме на домашните си любимци, правейки ги част от нашия свят.. Отличен стил, много добра гледна точка, натуралистично описание и балансирано чувство за хумор, което ме изпълва с кротка радост, че има хора, които се вглеждат в детайла. Keep writing, girl! You do it well!

  4. Момичета, направо се изчервих … добре, че не се вижда!

  5. Юле, много е сладка таз Маги! Цункай я по муцнката от леля Тед🙂

  6. хаха много забавна историйка🙂 добре си я написала

  1. Pingback: Сближаване « juliapulia

  2. Pingback: Чинчилата си счупи крак (историята) « juliapulia

  3. Pingback: Голямо, рошаво и миризливо « juliapulia

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: