Наздраве за царя на лозята


Ако някой ви каже, че Трифон Зарезан е християнски празник, не му вярвайте, ама хич въобще. Вярно, че има св. Трифон, но празника по нашите земи си е чисто езически и кой знае колко е стар. Толкова много, че със сигурност следите му се губят някъде в зората на лозарството🙂 А църквата просто си го адаптира и внася в календара. Ще питате защо? Ами, съвсем простичко е, защото най-хитрото на Християнската религия е, че е приспособима към културите, които управлява. А да вземеш виното на българина ехееее – абсурд. Затова хората са постъпили мъдро – просто взели да го уважават … хлъц🙂

Да си призная дълго се чудих кога да публикувам статия за Трифон Зарезан. Вярно, че официално отбелязваме празника днес на 1ви февруари. Обаче, все имам усещането, че хората възприемат някак интуитивно за по-добра и подходяща дата – 14ти февруари – датата установена по стария църковен календар (т.нар. стар стил). Вярно, всеки си избира кога да празнува, аз пък празнувам два пъти🙂 Причината е проста „In vino veritas” –  как да не почетеш винения празник, като виното заема изключително важна част в моето културно-личностно битие и душевност хи-хи.

Първото нещо, което ми изниква в съзнанието относно традициите на този празник, е избирането на Цар на лозята. То се случвало на лозето, когато всички мъже от селото са се събрали. Преди това те са се събрали в църквата за тържествена литургия, носейки квасени питки, зарязали са ритуално лозниците и са ги поляли с вино за берекет. Всеки мъж трябва да си зареже лозница от лозето. В Северна България се избира един цар на лозята и кампака му се закичва с клонка от лозниците направена на венец. Всички мъже се събират и се черпят с пълнена кокошка с ориз или булгур, с питки и разбира се с червената ферментирала гроздова течност. После се прибират дружно в селото и посещават всички къщи и празника продължава.

От царя на лозята ми е останал спомен за един разказ, че всички мъже се събирали у царя и там празника продължавал до … когато откара групата. Спомням си, че се замислих, колко ли «щастлива» е била невестата на царя🙂 да принася и отнася, да готви като луда и да шета. И що съм запомнила това хич не ме питайте. По времето, в което учехме за Трифон Зарезан, бях доста бременна и хормонално ангажирания ми мозък си е редял свои си актуални картини явно🙂

Но, както и да, да не се отплесвам. Прави ли ви впечатление, че Трифон Зарезан е доста мъжки празник? Такъв си е. Даже на много места жените не се допускат в тоя ден до лозята. Ама от друга страна на Бабинден жените не пускат мъжете да ходят по улиците, така че квит сме.

Лозарството и винарството са потомствен поминък по нашите земи – ние сме го наследили от славяните лозари, а те от траките-винари. И понеже виното и до ден днешен ни е сладко, та такива любители на „гроздовия сок“ си тачим тоя ден. Е, ако не ми се готви пълнена кокошка днес може да си го спестите. По-важно от това какво се готви е какво ще се яде, защото трапезата трябва да е богата (ако питате мен – особено богата на мезета) и трябва да бъде полята с хубаво червено вино … аз поне точно така ще направя🙂 Наздраве!

Posted on 01/02/2012, in Разни and tagged , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: