Откривател


Всеки път, когато ми се развали колата и се наложи да тръгна с градския транспорт нанякъде, се чувствам като откривател. Да знаете, че е много забавно:) И всеки път, като ми се случи да откривателствам, се заричам да взема да напиша в блога. Ами, дойде му времето най-после!

Ще си кажете, какво пък толкоз може да се открива като останеш без кола. Да ви призная – открива се цял един нов живот … или връщане към стар … или по-скоро и от двете по малко. Така да се каже, преоткривам някои предимства от това да зарежеш колата, недостатъците така и не съм ги забравила.

Открих, например, че сутрин като отиваш на работа можеш да си купиш закуска по път. И не просто да си купиш закуска, ами да имаш огромен избор – от плодове до банички. Кеф ти диета, кеф ти … по-голяма диета🙂 Бях забравила колко е приятно и всъщност забавно да си решаваш на момента – искам това, не искам онова. Няма омръзване и мислене предварително.

Открих също така, че разни фирми имат собствен превоз, който събира хората, пристигнали от метрото. Гледам аз пълна спирка с народ и си мисля „малииии пак ще се тъпчем кат риби в консерва“. Пък те хората на едни големи групи. И се познават (ти да видиш)! И се кикотят, нещо си говорят, забавляват се, чакат си чинно – явно са си свикнали и си знаят кога е превоза. Направо е удоволствие да ги наблюдаваш и изучаваш. Е, докато не им дойде автобуса и не те зарежат да си висиш сам. И аз, понеже съм силно „неконтактна“, много си мислех дали да не се присламча към някоя видна компания. Не за друго, ама много ми е трудно да стоя и да си мълча бе хора!

Открих, че 111 не се пълни безкрайно много и че можеш да седнеш и да си четеш предварително изтеглената в телефона електронна поща … или просто да блееш … или да наблюдаваш хората и да се опитваш да разгадаеш как живеят и какво ги вълнува. Това последното го практикувам от дете и не съм загубила навика. Трябва да ви кажа, че или хората живеят много интересно или аз имам много развинтено въображение. Учените още не са установили кое становище е вярното.

Е, открих и че ходенето от ОколоМръсното до офиса е голямо изпитание в неразчистеното от сняг платно, при тотално липсващ тротоар. Ама, айде, няма да го правя на въпрос. Имам си бонус – ходя с апрески, при това гумирани и хич не ми пука.

При това повреждане на колата (между другото, тя още не е в изправност🙂 нещо й се бях ядосала) открих и ключово важна житейска истина. Абе хора, ама вие знаете ли, че хората имат личен живот преди работа. Ама истински личен живот. Срещат се, пият кафе, закусват, говорят си за нещата от живота и отиват на работа. Страхотно ми изглежда. А пък аз от години съм в строг график стани – дете – училище – път- работа, сега съм добавила и куче. В този ред на мисли – преди се събуждах някъде на ОколоМърсното зад волана,а всичко друго ми беше по инерция. Сега се събуждам навън с Хари. Да си призная, много по-приятният вариант🙂 Мда…

Открих, както лятото, така и сега, че е много приятно да ти се раздвижи кръвта с ходене пеша преди работа. А, още по-приятно е да се разходиш вечер, да минеш през това магазинче за нещо, през другото – за друго, да се видиш с този от квартала или с онзи от пазара. Социализираш се някак си (това са думи на колегата, но е напълно прав). Пък и така винаги успяваш да идеш за нов цип на дънките, а не все да отлагаш, щото не ти се отбива с колата по пътя, че къде в тоя час пик ще паркираш по дяволите.

Преоткрих и удоволствието да пиеш една водка с колегите в края на деня … и да завториш ако искаш, без да му мислиш за дрегери🙂

Eeeee, преоткрих и факта, че колата винаги ти се чупи в най-неподходящия момент (то не, че има подходящ де) ама тя се чупи винаги в най- ама най-неподходящия, което всъщност не е вярно, но винаги така ни се струва.

С две думи, напоследък се замислям, че колата както ми дава много, ми и взима много. Та си мисля да взема да зачестя пътуванията до работа и къде-ли-още-не без нея. Ей, така – за откривателството, а не да изпадам в ситуации, в които да се чувствам като абориген в града (една история, която ще ви разкажа друг път :))

Кажете сега, ми не съм ли отривател а?

Posted on 23/02/2012, in Бръщолевеници and tagged , , , . Bookmark the permalink. 7 коментара.

  1. :))))) Обичам те🙂

  2. Ами да! Аз от година и половина всяка сутрин и вечер сядам в метрото и казвам „Да е жив и здрав Б.Б, както и роднините му и приятелите му….“ щото направи метрото. Няма по удобен превоз. До центъра съм за 10 минути, без да се чудя къде да си паркирам колата, кога ще ми я вдигнат, кой ще ме удари…. За автобусите съм с особено мнение – не пестиш време, студено ти е, возят се много мангали в прекия и преносния смисъл и е голяма мръсота. Но ти си подходила откривателски и изтъкваш други предимства на автобусите…

    • Е, Пете, няма идеално щастие … затова близките срещи от третия вид гледам да ги неглижирам. Пък и да ти кажа 111 е особена линия с малки и нови автобусчета, приятни такива, но най-вече с неудобна за ароматните маси дестинация🙂.

      • Нави ме! Утре ще се метна на 111. От Столична община да ти дадат безплатна карта за добрите думи :))

  1. Pingback: Откривател | К+

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: