Сирни Заговезни – Прошка


Прошка 2016 г. – 13 март

В неделя е много специален ден, който на днешно време всеки разбира по различен начин. В неделя е Прошка, Поклади или Сирни заговезни, или казано по-иначе, в неделя е последният ден преди фактическото начало на строгите Велики пости. Според православните традиции на Сирни заговезни за последно ще хапваме животински продукти преди Великден.

Сирни заговезни не е просто обичай, а празник. Последния ден, в който на хората е позволено да се веселят (това според Християнската традиция – не че някой на днешно време се съобразява, а и честно казано няма и нужда при този ежедневен стрес :)) Та в тази връзка на този ден се организират различни прояви, които събират и радват хората – палят се и се прескачат огньове за здраве, музика и танци огласят мегданите. В западния свят и в Гърция еквивалентът на тези празненства са известните ни маскаради и карнавали. В много части на България именно по това време ходят и кукерите, но за тях ще пиша отделно, че те са дълга тема.

Паленето на огньове и прескачането им е важен елемент от обредността на празника. Младежите прескачат огъня за здраве и берекет, пък и за да се перчат пред момите, хайде да сме и малко практици😉 Заради този обичай, празникът често и на много места в страната се нарича Поклади. Счита се, че чрез ритуала, чрез топлината и светлината на огъня, се гони зимата и се вика пролетта. Всъщност това е езически обичай. Приема се, че е със славянски произход, тъй като и другите славянски народи имат сходна обредност. Силата и значението му обаче е била толкова силна за хората, че Църквата го адаптира и въвежда в своя календар (същата работа като с Трифон Зарезан, както бях писала преди време). И тъй като често Сирни заговезни се пада през февруари, то именно този празник слага началото на цял цикъл пролетни обичаи.

И така, Сирни заговезни е винаги в неделя, винаги неделята след Месни заговезни или седем седмици преди Великден. На Сирни заговезни на трапезата ни трябва задължително да има варени яйца, сирене, баница със сирене, варено жито, бяла халва. Варените яйца и бялата халва се използват за обичая хамкане. Яйцето или парче халва се връзва на червен конец, който се връзва за тавана или за точилка, или кой както намери за удобно. Стопанина на къщата завърта червения конец, а останалите, особено децата се надпреварват кой да хване яйцето или халвата с уста. Да ви кажа доста е трудно, но пък и забавно, пробвала съм и честно – не ми се получава. Та, който хване пръв въртящото се, хамкащо се нещо, той ще бъде здрав и щастлив.

По-важният аспект, за който искам да пиша обаче е обичаят Прошка. На днешно време много хора си казват – да бе ще се извинявам и що пък аз да се извинявам на по-старите, на мен кога ще ми се извинят или да бе да за какво да искам прошка, като в нищо не съм сгрешил или ами няма да искам прошка, защото не съжалявам и ще е лицемерно. Можете да чуете хиляди такива коментари.

Ето ви обаче моята позиция. Според мен в деня за прошка е добре да се замислим за това, че не сме безгрешни (и слава богу де), за това че понякога се случва да нараним някого дори без да осъзнаваме, че го правим, за това, че е добре да се тегли чертата и да продължиш на чисто. Когато аз искам прошка, аз я искам от най-близките и важни за мен хора и го правя с цялата чистота на душата си. И не защото се разкайвам, едва ли не се чувствам виновна, а защото искам ако с нещо съм обидила някого, то той да разбере, че не съм го направила с лошо, ако съм сгрешила, то не е било с негативни помисли. Така (колкото и егоистично да звучи) си изчиствам душата пред близките и обратното, те пред мен. Теглим чертата на старите кавги и ги започваме наново … до другата Прошка🙂 Даже един път с майка ми се скарахме един час след като си простихме. Но, в крайна сметка прошка се иска от семейството, а то ни е най-ценно и близко, и искрено, и обичащо ни – така че според мен си струва.

Мале кой знае какво наизписах, ама довечера ще го дооправям, който чете сега да не се хваща за грешки и тафтологии или за това, че темата е непълна🙂

Posted on 25/02/2012, in Разни, Традиции and tagged , , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. По нашия край после го горим тоя конец. Колкото по-високо изгори, толкова по-високи ще са класовете в нивите. Маминка мами и връзва восъчен конец :))))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: