Тия дни се каня да си изнамеря кълбенцата бял и червен конец и да взема да направя някоя и друга мартеничка. Обичам да правя мартеници, обичам да ги събирам, да ги нося, да ги закачам по дърветата. Изобщо цялата тая мартеничкова история ми е много легнала на душа 🙂
Когато имам време, което се случва относително рядко, се хващам да сглобя мартенички за най-близките. В такива моменти първо си измислям моделче и за кого ще бъде направено, след което започва голямата борба между несръчните ми ръце и огромния мерак. Е, резултатът винаги е … поне от сърце.
Аз съм традиционалист и харесвам само червено-бели мартенички, без всякакви модерни изгъзици. И понеже хем свободните минутки са ми кът, хем и познанията за различни шивашки, плетачески и други техники са ми малко, та и моите моделчета са най-простички и класически. Ето ви няколко от тях. За повече тази година няма време
Шнурче – правя го така, както майка ми ме е учила и както аз съм учила дъщеря си:
Вземате си двата цвята конец и ги връзвате на възел. После прекарвате през дръжка на врата, на шкаф или каквото ви е удобно (в случая е кабела на нощната лампа :))
Хващате единия цвят със зъби, а другия започвате да усуквате на принципа на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“. После сметняте цветовете. Като ги наусучете и двата цвята ги хващате в едната ръка, а с другата изтегляте от поставката и те започват да се насукват едно в другои трябва да ги поопъвате, за да се получи шнурче 🙂
Пискюли:
Навивате на някакъв шаблон еднакво количество бял и червен конец – аз ползвам някакви стикери на детето
Завързвате в горния край с шнурчето, което вече сте си насукали, за да оформите гугли или глави за Пижо и Пенда
Разрязвате долния край на навитите конци и освобождавате шаблона
Оформяне на пискюл с друг конец – сами избирате колко конец да намотаете – може да стане тънко или дебело „вратле“, въпрос на личен избор
Накрая ви остава само да подравните „поличките“ на пискюлите (най-добре с голяма ножица) и да се радвате на готовата мартеничка 🙂
Гривна – сърчица – плетене на плитка с четири фитила
Слагате два едноцветни фитила за вътрешни и два едноцветни за външни. Първо запритате вътрешните конци един в друг с едно усукване и ге разпервате настрани като на втората снимка. Отгоре усуквате двата външни, както е показано, та всъщност те вече усукани стават вътрешни. Взимате пак външните и усуквате като ги правите вътрешни и т.н. Плете се на принципа на обикновена плитка, само че с 4 фитила. По този начин се оформят сърчица. Дължината и дебелината на гривната си зависи само от мерака на плетача. Дано да е ясно – ако не, ще слагам още снимки.
Е, в общия случай огромното количество мартеници си ги купувам. И понеже мисълта, че мога да спонсорирам китайската мартеницо-индустрия ме ужасява, та все си търся да си пазарувам от симпатични дами с видимо собствено производство. И така аз тръгвам на лов за гривни и пискюлчета 🙂
PS. Тук можете да намерите обяснение за простички Пижа и Пенда
А тук са гривните, които прави дъщеря ми
И аз нямам време да плета макрамета, та стандартните ми мартеници-гривни са от възли 🙂 Ама много добре ми се получават 🙂 (досега не бях правила като твоите)
А защо нямаш Пижо и Пенда? Лош Пулия!
Ох, нямаше време – довечера ако остане задължително ще сложа едни, че се сещам поне три варианта на пижо-пендовци 🙂
Тези ги правих тази сутрин – снимани са на нощна лампа с телефон … направо съм в такава въртележка …
Аз гледах на един щанд Пижо и Пенда и двамата с папионки :)))
„изгъзици“ хахахаха – ама все едно срещу мен седиш и ги плещиш:) иначе да видиш какви спайдърменовци и бентеновци съм взела на племенниците – хехе:)
мн ми хареса плитката