Честита Баба Марта!


Баба Марта бързала,
мартенички ързала
да сте бели и червени,
румени, засмени!

Може и да не цитирам съвсем вярно, но аз така си го знам от дете. Днес ми е малко странно, защото празникът е толкова хубав, важен и известен, и познат, че някак няма кой знае какво да се каже за него. Мисля си, че всеки си го чувства. По-скоро съм склонна да ви разкажа моето възприятие за обичая и за деня.

image

Това са моите мартенички, направени от детето за мама🙂

За мен, както и за повечето (да не кажа за всички) хора, 1 март е деня, в който идва пролетта. Това разбира се изобщо не е така и си го знаем. И знаем, че още ще е студено, че още ще вали сняг и още ще е сумрак. Но, някак от 1 март натам сякаш вече съм в очакване. В очакване на кокичетата, на тревичката, на миризмата на дъжд, на едно друго слънце … изобщо в очакване на промяната🙂

Дали за това или просто, защото го обичам този празник, н омного обичам и мартенички. Суеверна съм и си ги нося цял месец или поне докато видя щъркел, лястовичка или нацъфтели дръвчета. След това задължително носените мартенички си ги закачам на цъфнали клончета, а някои по усмотрение слагам под камък. Правя го за здраве, за късмет и най-вече за удоволствие. Успях и дъщеря си да науча, а гледам че и много хора около мен спазват този обичай.

Ще кажете, ама цял месец мартениците стават на парцал, а и как се къпеш? Ами свалям ги всеки път като влизам в банята и после пак си ги слагам. Ако пък бялото посивее си ги пера като дреха. Това е! Суевереие.

А всъщност обичая да се закичват мартенички си е точно това – чиста проба суеверие от езически времена. Наследили сме си го от прабългарите. Това е може би най-силно запазения обичай – да се връзва усукан бял и червен конец за късмет и успех. Е, да, малко се комерсиализира напоследък, но… тук съм склонна леко да го преглътна.

За мен важното е, че днес, утре и близките дни хората си разменят мартенички; хората подаряват с усмивка, получават с усмивка и сякаш целия ни малък свят става по-позитивен, по-искрен и по-добър.

Е, аз поне подарявам мартенички от сърце🙂

Честита Баба Марта!

Posted on 01/03/2012, in Разни, Родителство, Традиции and tagged , , . Bookmark the permalink. 5 коментара.

  1. честита баба марта на цялото ви семейство, барабар със зоо-членовете! да сте бели и червени, румени и засмени..

  2. оо, страшни ги е направила Калина

    иначе за мен 1ви март е рожден ден на сестра ми и това ми е мн важно и ценно.
    но ми е забавно как за теб свети Валентин е тоталната анатема,а баба Марта изведнъж е мега празника. Не се заяждам, чудя се просто.:) прегръщам те, Вероника

    • Мале Ронка, каква си официална🙂 Всъщност повдигаш важен въпрос, не е заяждане. Принципно отговорът е доста дълъг и пространен и направо си плаче за цял блогпост. Та вкратце – едно е националното наследството и обвързаната с него народопсохология, съвсем друго е привнасянето на чужди културни елементи, чието третиране е предимно комерсиално, ососбено по отношение на комуникацията и посланията🙂 Та туй по ПР-ски хихи.

      И по същество – да ти е жива и здрава сестрата и дълги години да е то теб! Много важни хора са това сестрите, по-важни от всякакви традиционни празници и т.н. дрън-дрънци🙂

  3. Чакай сега – Св. Валентин е празник за двойките, а март е женският месец🙂 И ще се лютим, и ще изпърдим зелето, и всичко🙂
    Аз също не си свалям мартениците, докато не видя лястовичка или щъркел и изобщо не подкрепям една позната, която си има зелено-бяла мартеничка целогодишно. Да й било пролетно. Ама не може, бе, всеки ден има какво да те вдъхновява, недей така да разваляш Баба Марта🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: