И аз пък на принципа „барабар Петко с мъжете“


Както е блогоизвестно, скромността ми граничи с тази на ултра надут пуяк :)Та в унисон с това водещо личностно качество някак си не мога да се въздържа и да не споделя какво радва щурата ми душа (те така ще е кат ми я няма циганката, да ме хвали).

Та и аз, какво ми щукна, взех да се правя на писател и се включих в конкурс. Аз, дето никога не ми е минавало през ума да участвам в нещо, даже и тото играя само ако някой ме подсети и ме изхвърли пред тото-пункта. Ама, ей на включих се в тази идея: „Конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян“ (е, не без помощта и наритването от страна на Вероника и някои други ентусиасти). На всичко отгоре си открих името при обявяването на резултатите: „Специалната награда на името на Агоп Мелконян, избрана от семейство Мелконян и приятели, се присъжда на „Последният“ от Иван Русланов. (Подгласници: „Няма да му драскаш по вратата“ от Стефан Кръстев и „Пътища“ от Юлия Попчева)“.

И за капак, разказът вече може да бъде прочетен ТУК Много ми е кеф! А другите разкази са наистина много хубави, някои ме докоснаха доста силно. Е, още не съм прочела всички, само наградените, но те определено си струват вниманието на читателя.

С две думи и аз направих сефтето като участник в нещо, стига съм била само организатор🙂 То било приятно бе!

А на вас мога само да пожелая приятно четене🙂

Posted on 17/03/2012, in Разни. Bookmark the permalink. 4 коментара.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: