Благодаря (и минутки за реклама :) )


Отдавна не бях ходила на концерт на дъщеря ми, все се случваше да съм на работа. От неделя обаче живея с емоцията от последното участие на ансамбъла. Направо ми напълниха душата … и не, защото са си нашите, а защото наистина са много добри. И понеже съм ужасно много благодарна на ръководителите им, някак си не мога да се стърпя да не ги похваля🙂

Дъщеря ми танцува в ДТА Зорница от няколко години. Ансамбълът й дава много повече от знанието и моженето свързано с танца. Нашите деца живея в този ансамбъл, градят приятелства, усещането за екип, за помощ, за отговорност и отношение към човека, към общата цел, към живота изобщо. Казвала съм го много пъти, но сега искам да го кажа и публично:

БЛАГОДАРЯ ВИ ИВО, РАЛИ И МИЛЕНА, ЧЕ НЕ ПРОСТО УЧИТЕ, НО Й ВЪЗПИТАВАТЕ ДЕЦАТА НИ!

Ивайло и Ралица Първанови и Милена Цанкова наистина влагат сърце и душа вьв всичко, което правят. Е затова им се получава. А нашият ансамбъл върви напред, защото всички сме ангажирани и си помагаме – родители, преподаватели и деца … и сме си една много забавна и мила общност!

Ако не вярвате, ето гледайте (видео материалите са снимани от родител – Наско Пирянков, на когото също много благодаря :))

PS. Прекланям се пред всички онези хора, които дават много от себе си, за да могат нашите деца да растат щасливи, знаещи и можещи. И в тази връзка искам да спомена един страхотен човек, чието име не разбрах – ръководител на детски ансамбъл в Добрич. Беше научил децата си не просто да танцуват, а да омагьосват на сцената – Браво!

Posted on 27/03/2012, in Разни, Родителство and tagged . Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. „ПОКЛОН“ и от мен на тези хора. Аз самата танцувам и знам, че фолклорът е много повече от това да можеш да изтанцуваш 5 хорца. А хОрата, които го преподават, винаги са будили възхищението ми. Тези пък, които работят с деца – будят двойно повече.
    Нещо повече, от няколко години насам съм си нарочила 24 май за празник на такива хОра, защото си давам сметка, че ако все още се чувстваме Българи, че ако в последните години това усещане е все по-осезаемо, то това е заслуга на тези «невидими» хора като вашите, нашите, всички хореографи. И не е важно тези хора да станат «видими» и имената им да се знаят, по-важно е «невидимите» хора да са повече и повече.

    Пожелавам и на двете ви още много вдъхновяващи мигове на подобни концерти🙂

    • Аз самата също танцувам и затова знам какъв огромен труд е това да стигнеш до сцената и да заредиш от нея хората, които те гледат, труд и за танцьори и за хореографи. Абе страхитно нещо са народните танци, а още по-страхотно – истнските учители🙂

  2. Мдам, така си е🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: