Народът, наречен семейство


Чинчиленият живот винаги е бил интересно нещо. Е, поне докато не си счупиш отново крачето. Какво направих и аз не знам, ей го на, пак съм с пироните, уф. Добре де, не е чак толкова зле положението, ама не ми дават да се разхождам из къщи нощно време. Хубаво си беше, но като съм патка (извинете – чинчила), нека ми е сега. Стоя си в заешката клетка, дето толкова пък много да я мразя, скучая си и предимно гледам да спя. Тука големите разправят, че им се спяло от смяната на времето – може, де да знам. Не, че ми е много ясно какво му се е сменило на времето, щото аз и без това не съм го виждала … еее или поне така си мисля де. Ако го срещна ще го питам какво му се е сменило. Вие ако го мернете също питайте де, може преди мен да разберете и да кажете.

Но, друга ми беше мисълта. Някак си, като затвориш една чинчила в заешка клетка (аз да не съм заек бе хорааа) и единственото, което й остава е да наблюдава света и да си мисли или мечтае, или сънува, или уви просто да кротува. Пъф, това последното изобщо не знаете колко е трудно!

И така де, докато си кротувам рекох да ви разкажа за народа из къщи, на който големите му казват семейство. А нашето семейство да ви кажа е голямо и живее в едни такива свързани къщи. В моята си къща живеят основно две човечки, аз и едно нещо дето се намира в една стъклена кутия и в една вода, и отказва да си говори с мен. Значи това последното не го знам какво е и затова няма да ви разказвам за него. Ама, все пак понеже живее при нас сигурно и то е семейтво, та съм длъжна да ви го кажа, че го има.

Малкото двукрако в нашата къща се казва Калина. То е едно такова странно същество, което постоянно влиза и излиза от къщата, все бърза за някъде и говори много по едно нещо дето си го слага на ухото. Напоследък нещо е сърдито и си слага едни бели работи на ушите, за да не ни чува или ние да не я чуваме. Ама ако си мисли, че не я чуваме, да си знае, че много бърка. Същото това Калина много обича да излиза от къщата и да ходи пред едно нещо дето му казват огледало. Това е много интересно чудо, като застанеш пред него и можеш да се видиш (и аз съм ходила, ама не ме издавайте ;)) Та, тя прекарва доста време пред него – сменя си дрехите, връзва си козината с едни работи, щото тя има козина само на главата, ама за сметка на това е доста дълга, не като моята. Да ви кажа и какво е дрехи, това е едно такова шарено дето хората си го слагат на плешивите места да си ги скриват. Ми то и вие да имате плешиви места ще се чудите как да си ги скриете. Е, нали си гледам крачето с пироните. Ми няма ми я козината и хем е грозно, хем му е студено, все си го крия под коремчето. Сигурно и те си представят, че това е козина да ги топли и пази. Абе моята козина си е по-хубава!

Другото човечка, е голямото човечка, дето най-много ме тормози, ама ме и храни и ме води при онези със сините и зелените дрехи дето лекуват кучетата. Казва се Мамо. Да ви кажа това е най-гръмогласното и шумно същество, което съм виждала в живота си. Обикновено излиза сутрин от къщи и се прибира вечер, което е много важно, щото така си се наспивам. Иначе представяте ли си, ужас. Винаги като се прибере ме буди. Откъде толкова шум събира не знам. Ама иначе не е лоша човечка. Пуска ме да тичам много (е като ми е здрав крака де)и ми дава да се катеря върху нея през нощта. Приятно е, да знаете.

В другата къща живеят други двама човеци. Там в повечето време живее и кучето – Хари де, знаете го.Тая, другата къща, се намира като излезеш от нашата врата и завиеш и влезеш в другата врата. Там е някак си по-широко, ама сигурно щото и хората са по-големи … не знам. Една нощ ходих до там на опознавателен преход, ама това е друга история. Та, там живее една друга човечка. Тя се казва Баба или Баба ти – да ви кажа не съм сигурна, кое от двете, а може би и двете едновременно. Баба ти е голяма колкото малкото човечка Калина, ама е с по-къса козина и не си я връзва пред огледалото. Баба ти много-много не идва при мен, освен там нещо да подрежда по шкафовете или да си говори с другите, или да гледа оная шумната кутия с картинките. Много обича да носи някакви неща на Калина в леглото, а Мама й се кара, че глези детето. Не ми е много ясно какво е лошото на тая работа, ама знам, че предизвиква още повече шум, което не е много приятно ако се опитваш да спиш.

Другото човек е най-интересното човек в семейството. Казва се Дядо. Ето това е човекът, който най-много прилича на чинлича, ами има си козина по цялата глава и по почти цялото лице. Сигурно хората от вида на Дядо така си изглеждат. Да ви кажа далеч по-красиво и приемливо, в сравнение с плешивите лица на другите. На Дядо козината също му стърчи като моята и той все се разхожда напред-назад из къщи … абе изобщо много си приличаме, само дето той е много голям. Направо е най-големият от всички. Е, и той ходи с дрехи като другите,сигурно и той си крие плешивото, ама неговото е доста по-малко. Абе хубаво е да има поне един двукрак в семейството дето малко от малко да прилича на теб, да знаете.

Отделно от този всичкия народ из къщи, от време на време идва още народ, дето е наречен семейство. Идва едно малко човече и води обикновено едни двама големи със себе си. На едното голямо му викат Мите, а на другото Лельо. Ама те – да ви кажа, много не съм ги разглеждала. Само знам, че това Лельо много прилича на Калина и на Мама. Обаче малкото човече е интересното да знаете. Първо, защото е високо колкото куче, е поне колкото нашето куче. Такова друго човече не съм виждала. Второ, това човече говори друг език, дето не му го разбирам. Трето – всички му се радват, хм вместо на мене да ми се радват, какво толко му харесват не знам. Обаче това малкото човече да ви кажа ходи с една запушалка на устата. Много добро устройство. Не мога да разбера защо не купят такова и на моята голяма човечка. Знаете ли колко добре ще ни се отрази на всички? Трябва да им дам тая идея.

И кой ни остана – Хари. За него вече ви разказах тук. Все си е същия, само дето много расте и още ме плаши. Иначе ми се радва, даже ме питаше как съм като си счупих крака. Може и да стане за приятел, ама много голям бееее. Той също обича да спи в леглото при Мама, което мен много ме ядосва. Все като е там и аз се притеснявам да ходя и го чакам да се махне. Ще питате що, еми щото знаете ли каква лапа има бе хора. Трябва да се пазя все пак. Тооо, малко са ми пироните на крачето, та нещо друго да стане. А не мерси!

Ей, нещо много се отплеснах. С няколко думи това е той – народът наречен семейство. Доста много народ, такъв един интересен. Народ, с който си свикнах и като го няма и някак си все си мисля кога ще си дойде. На мен ми е дорбе с тоя народ, явно и на народа с мене – ама сигурно е така, защото нали и аз съм им семейство все пак🙂

Posted on 30/03/2012, in Бръщолевеници, Домашни любимци, Разни. Bookmark the permalink. 4 коментара.

  1. много топла статия, Човечке, благодаря ти🙂

  2. хехе, и риба ли имате))
    мн ми харесва описанието на Баба ти и на Калина и на Мамо))
    това си е цяла серия! Искам да чуя за какво правят вкъщи Народа и ако може гледната точка на Хари. Ама той е още малък и не може да пише, та му е простено.

    (мн готина статия, кеф да четеш)

    • Имаме сом Родни, който е вече поне на 5 години и живее чудесно сам в разрез с всички нормални изисквания за оцеляване в аквариум🙂 Е, от време на време бива посещаван от чинчили, като навремето Хари – чинчилката дори реализира падане в къщата на Родни.

      Хари – кучето е няколко дни по-голям от Маги … това за протокола. Проблемът е, че са му много големи лапите и не успява да нацели само по една буква като пише, та затова не се изказва :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: