Христос Воскресе!


Христос Воскресе!
Нека да е вяра в сърцата и светлина в душите!

Не ми се иска много да пиша за Великден днес, за традиции и т.н., за църковни празници. Искам да ви разкажа за нашата традиция вкъщи🙂 Някак все си мисля, че точно за този празник всеки си знае как го празнува, как го усеща и как най-добре му се получава.

Традицията вкъщи повелява спазването на някои основни и неизменни обреди, които ни карат наистина да чувстваме празника. Сутрин рано майка ми прави огромно количество мляко с какао. Да ви кажа вижда голям зор заради мен, защото само аз го пия без захар. Затова най-редовно прави две дози – една сладка и една горчива. Знам, знам ще кажете, че горчивото какао е отвратително, но аз сладко просто не мога да го пия – гадно ми е. Пия всичко без захар от дете (въпреки че за млякото с какао положих огромни усилия да го приема със захар). Както и да е, отплесвам се, защото какаовата тема е много важна на тоя ден, макар че аз бях на голо кафе днес.

И така, като се събудим всички нареждаме масата с всичките яйца, поне три вида козунаци, т.е. реже се от всички налични видове. Слагаме и курабии и каквото още тестено-сладко-вредно ми е хрумнало да забъркам или пък майка ми е сътворила. Следва големият бой с яйца, викове, радости или „не е честно, удари ме на криво“ или „айде пак, тоя път моя ще е бияч“ и все такива.

Яйцата задължително се нарязват в една обща чиния. От дете майка ми ни учи, че на Великден не трябва да ядеш сам цяло яйце, задължитено трябва да го поделиш с някой. Така уча и аз дъщеря си, такива бяха правилата и в моето семейство като имах такова. Спазвам това правило навсякъде. А откъде го знае майка ми – от баща ми, пък той откъде знае – вероятно то баба ми. Абе спазваме го това поверие, защото има много логика и християнска мисъл в него. Все пак ако на Великден не можем да делим с ближния, то кога?

И така – закуската води до голямото дружно преяждане, като обикновено това е и най-големия ритуал у нас. После правим подготовка за празничния обяд и жените отиваме на църква (което е особено важно, ако не сме ходили през нощта, пък ние често изпускаме нощната молитва и си я гледаме по БНТ🙂 – традиции, какво да го правиш).

Празничният ни обяд обикновено е късен и често преминава в обядо-вечеря. Събираме се, които можем и сме налични, в комбинации всякакви различни. На масата ни задъжително има зелена салата (мъкаааа, тая година ми забраниха да я ям)и яйца естествено. Месото на нашата трапеза не винаги е агнешко, понякога е някаква птица. Въпреки навлязата традиция да се яде агне на Великден, баща ми ми е разказвал, че навремето се е ядяла птица, защото агнето се е пазело за Гергьовден. И в това също има логика, не всяко домакинство е можело да си позволи да коли по две агнета в тоя период. Та, тази година у нас е агне със спанак, но понякога е пернато, както си решим. Пък и за баща ми с неговия диабет не е добре да залагаме много на мазното агнешко, което аз обожавам.

Иначе се отдаваме на почивка, на срещи с приятели и изобщо на голямото празнуване. Обичам да раздавам яйца и козунаци, на който дойде и при когото отида. Абе празнуваме си и импровизираме. Важното е, че ни е страхотен кеф! И всяка година е различно – веднъж кротко си мързелуваме вкъщи, друг път излизаме на природа. С две думи, каквото дойде – това му е хубавото на празника, правиш си го такъв, че на тебе да си ти хареса🙂

И последно, ама важно. Великден е три дни – до вторник. А, Христос Воскресе е поздрав, който се използва вместо здравей и навремето хората са се поздравявали така чак до Възнесение Христово. Така че няма да сгрешите ако си повтаряте Христос Воскресе ежедневно.

Хайде весел празник и на вас, ние отива до „Манастирчето“ в Младост 2. Ми там си обичаме да си ходим!

PS. Много важно беше, но изпуснах момента, за догодина обещавам да напиша основните грешки, които наблюдавам, че хората допускат по време на среднощното ходене на църква. Обаче пък се радвам, че все повече народ спазва тази традиция🙂

PSS. Донесохме си от Благодатния огън вкъщи. Вчера разбрах, че е достатъчно една свещ да погори 10 минути, за да го носи този Благодатен огън и после като се запали, пламакът пак си е зареден със специалния заряд на огъня, който се спуска над Йерусалим. Та така, сега ще си палим. Миналата година едва опазихме горящата свещичка, пък то си имало чалъм. Ама, ей на, човек се учи докато е жив🙂

Posted on 15/04/2012, in Традиции and tagged , , , . Bookmark the permalink. 5 коментара.

  1. ейй, виждаш лииии че човек може и без захар!!
    аз гледах свещите от 15тия етаж на един блок до НДК и хората си го разнасяха долу. Мн приятно да прочете човек още малко от домакинство Юлини.

    А, и – Воистина Воскресе!

    • Абе знаеш много добре, че наваксвам захарта от храната. Просто не обичам сладки питиета, което също знаеш🙂 Даже доктора ми каза да ям шоколад за стомаха – виждаш ли колко е полезно😛

  2. Страхотни семейни традиции, обичам великденските закуски и борбата с яйцата (стига да не са боядисаните от мен хе-хе). Това със споделянето на яйцата не го бях чувала, но звучи много логично и ми харесва!

    • Ами те всъщност семейните традиции са май най-важните и устойчиви, пък и най-колоритни🙂 Аз си ги харесвам!

  3. tutankhamon61

    Воистина Воскресе!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: