Един странен блогомомент


Много странно! Хм! Това пък досега не ми се е случвало.

Хем ми се пише в блога, хем главата ми е празна. Сякаш нямам какво да кажа. Ама, всъщност имам много какво да кажа – в това съм абсолютно сигурна. Обаче в главата ми се веят ветрове и измежду тях милсите не могат да пробият. То пък едни мислиии … Дето има една приказка „една патка мислила, мислила и накрая паднала в супата“. Та и мойта работа така! Пък баща ми в такива моменти ме нарича мило „голяма бяла птица“ – не, това не е лебед, това е галеното на „патка такава“. Та с две думи, май ще падам в супата, щото като гледам друго не ми остава.

Голямата ми чуденка сега е следната – ако ме е налегнала една тотална безидейност, което е съвсем нормално да му се случва на човек, особено когато мисловният му процес е затруднен принципно и цялостно, то защо аджеба трябва да ме гони такъв мерак да пиша в блога. Не ги разбирам тия работи. Ма то нормално, нали съм блондинка – в душата, на визия го докарвам по-скоро на пингвин😦 и🙂 Ако не ми вярвате, във фейсбука са ми пуснали една пингвинеста снимка. Благодарение на нея открих за пореден път, че огледалото е голям лъжец. Особено моето. Гледам си се аз всеки ден, общувам си с него и то не ми казва, че мязам на нелетяща антарктическа птица. И аз естествено живея спокойно. До вчера, когато видях снимката – тая същата, във фейсбука. Знам си аз, че кантарът е най-честен в тия моменти. Може би затова умишлено съм му обидена и съм го загърбила (не че ми е направил нещо, но съм сигурна, че ако го приближа ще има драматичен и емоционален срив с елементи на потрошаване – я на кост, я на теракотена плочка – зависи от достигнатите колосални килограми и възглавници в тазобедрената област). Ми така де, то всеки си има различна област на овъзглавчване, е те това не е дума, ама карай. Моята област се намира на юг от екватора, на други хора е по-малко или повече нагоре. Най-добре са тези с разширяваща се умерено-континентална област, демек гръдна. Ама тези или ходят на фитнес и имат Y хромозома или ходят при доктор Енчев. Аз не спадам и към двете групи – към едната по презумпция, към другата – по убеждения. Та така – всеки с обиколките си.

Добре де, оплаках се. Очевидно трябва да мина на диета – физическа, психическа и най-вече ментална. То, толкоз глупости трудно се събират в една глава, пък тя моята на всичкото отгоре и с ограничен капацитет. Добре, че докторката ми забрани да гладувам (за храна иде реч) та сега следвам стриктно принципите на ядене – на често по …. ъъъъ …. много. Това ще се променя. Не знам кога, но ще. Моля някой да дойде да ме снима в обиколка (без да ме пуска на всеогледание), че да се доужася напълно и да се взема в ръце!

Леле, що глупости написах, пък и аз не знам защо. Ама пък вие защо ме четете, е тва хептен не го разбирам!

Абе на вас случвало ли ви се е такова нещо – хем да ви се пише, хем да нямате какво да напишете? Помощ! Давайте съвет, как се излиза от куха вакуумна среда?

PS. Чета се и си мисла, някаква орнитологична вълна ме е подхванала.

Posted on 25/04/2012, in Бръщолевеници and tagged , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. моя съвет е че все трябва да почнеш от някъде, а една физическа диета води до подреждане и на други работи.
    Само да не стане както разказваше- минеш на диета докато не счупиш нещО)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: