Диалози 3


Днес за първи път от 7 години насам купих ягоди за дъщеря ми (след едно натравяне получи отвращение). Тя ги изяде с такъв кеф, че си спомних една стара история. Разговор между Калина, почти на 3 г. и един сервитьор. Действието се развива в 22ч. на един язовир в работен ден. Ние бяхме единствените клиенти:

– Исфинете, дали мога да ви попитам нещо? – пита наша Минка гордо и уверено.
– Да, кажи! – каза сервитьора в абсолютно изумление, увиснало чене и ококорени очи.
– Случайно да имате сладолед от ядодка?
– Имаме – с продължаващо изумление отговори той.
– Може ли тогава един за мене?
– А мама разрешава ли?
– Ами да.

Ние с баща й се чудехме на кое повече да се смеем, на тотлно втрещения, от говорещото му на Вие дете, сервитьор или на госпожицата с гордо вдигната глава и правилен изказ. И двете бяха изненада за нас🙂

До ден днешен наричам ягодовия сладолед „сладолед от ядодка“ … еми така си остана🙂

Сладоледът пристигна с милото „Заповядай“, а едни грейнали очички гарнираха отговора:
– Бугударя!

Още диалози
Диалози 2
Диалози…

Posted on 01/05/2012, in Родителство and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: