Истории от фестивала 2 – мисли бързо


Голямо събитие е това нещо фестивала. Малък, голям, все си иска подготовката, организцията и най-вече бързите и навременни реакции на всички хора, ангажирани с реализацията. А защо са ни бързите реакции ли? Ами, защото винаги, абсолютно винаги, при всяко едно събитие, независимо какво е то, изникват непредвидени ситуации. Та така де, човек трябва да е готов да очаква неочакваното.

Така например, ако влети един брой Ивайло Първанов и ти зададе въпрос: „Ти знаеш ли къде е Метро Овча Купел?“, най-правилната реакция докато мигаш на парцали е да стреляш директно „не“, пък после да мислиш има ли аджеба те такова нещо. Та ние съвсем правилно веднага и всички вкупом отрекохме. Естествено зачакахме следващата вълна от информация: „някой трябва да отиде до там да вземе сръбската група“. Аз без много да му мисля казах, че тръгвам (към Метро Овча Купел :)). Ама нали не знам къде е! Е, така е, ма то да не е за първи път да не знам нещо и да го откривам или решавам в движение. Споко Юлио, имаш време да го откриеш това Метро, все пак е в другия край на града.

В този момент ме осени идеята, че те такова животно като Метро Овча Купел нЕма.
– Да не е Метро Люлин или Обеля? – питах аз.
– Може, май Обеля беше, – получих в отговор.
– Добре, ще го намеря, ще мина по Околовръстното и все ще го видя – казах аз спокойно и уверено. Да ама дълбоко грешах, щото туй Метро не било ама никак на любимото ОколоМръстно.

Хукнахме с Иво към колата, защото багаж трябва да се катери на всеки курс. Няма да ходим с празни ръце я🙂 В този момент предвидливо попитах колко е часа и разбрах че разполагам с 50 минути за пробега Младост 1 – Метро-на-майната-си – Младост 3. Знаех си, че е невъзможно, ама все пак рекох да пробвам.

Ща кажете, е какво толкова, пускаш навигацията и те закарва директно от точка А до точка Б. Да де, ама ако имаш навигация, пък аз освен с естестената инстинктивна и по женски неадекватна, с друга просто не разполагам. То пък и да имах, кат не знам адреса и нямам интернет, все тая. Да не говорим за факта, че ако живееш в Младост, Люлин-града ти е напълно тъмна Индия, пък и съвсем не ти е нужно да си я осветляваш (освен в екстремни ситуации – а тази беше такава).

И така, караш и мислиш, мислиш и караш и те така, чакаш просветление. Някъде около участъка в ремонт при Бистришко шосе ме осени гениалната хрумка, че единственото ми откривателско решение в случая е достижимо с помощ от люлински приятел. Естествено като разполагаш с два телефона и една кола най-логичното нещо е да имаш и хендс-фри. Да, ама ако не се казваш Юлия🙂 Щото Юлия си е свалила туй устройство от автомобилЯ и дори не знае къде е, ма що пък да знае! В такива моменти се казва „да живеят микрофоните на телефоните“ и приятелите дето ми търпят високите децибели🙂

С две думи, обадих се и получих изключително важната информация, че Метро Люлин нито е в Люлин, нито е на ОколоМръстното, а е някъде си по пътя за сръбската граница и по-скоро към Божурище. Защо тогава не се казва Метро Божурище, уф?! Добре, че имаше кой да ме упъти, иначе имаше да си търся до другиден :)Благодаря!

За по-нагледно прилагам карта на изминатия маршрут.

Нали помните – отиване и връщане за 50 минути. Да бе да! Аз за толкова само стигнах до точка Б. Не мога да ви спестя информацията от неколкократното ми завъртане на колелото, където магистрала „Люлин“ се среща с ОколоМръстното. Не знам защо бях решила, че задължително трябва да хвана пътя за Кулата🙂🙂🙂 Луда работа! Добре, че се усетих навреме, че мозъка ми дава на късо хихи. Та пообиколих си кръговото – два пъти и поех в правилната посока, говорейки сама със себе си (което в случая не означаваше „с един интелигентен човек“).

Някак си стигнах. Много път бе и много лош. Това ли ни е лицето на столицата – дупка до дупка – ужас. Автобусът ме чакаше и хората ми се радваха, ми те вече си знаеха, че идва червената стрела. Връщането отне малко повече време, защото с мъничкото Пежо лесно се прелита над дупките, ама автобус 50+ места направо се затормозява в тясното лунно-кратерно пространство наречено със силен сарказъм път.

Цялото пътуване отне малко над два часа, а не съм излизала от града. Абе хора аз за това време стигам почти до Велико Търново! Обаче пък настроението беше супер. Всички знаехме, че след малко светът щеше да се превърне в песни и танци на народите🙂

И защо ви разказах всичко това ли? Защото това също е част от атмосферата, атмосфера нажежена до червено. Такива случки дават онази пикантна подправка на деня, която го прави незабравим🙂 Много смешно беше, малко треска зад кулисите🙂

А и вече знам къде е Метро Люлин. Ако не знате, ще ви кажа🙂

Подобни статии:
Истории от фестивала 3 – линк
Истории от фестивала – линк
Фестивал, фестивал – линк

Posted on 03/05/2012, in Разни and tagged , . Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Девойче юбаво, много камъни си хвърлило в моята градина! От мен да знаеш – жк „Люлин“ е най-пищния комплекс на света!🙂🙂🙂
    Да беше се обадило по-рано, та да те преведа през софийските лабиринти…

    • Ааа, не е по вашата градинка, аз Люлин-града го уважавам, два пъти съм ходила там или май три пъти даже🙂 Камъните са си по моето незнание🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: