За Свети Георги и за змея, и за агнето, и за войската и …


Направо да се чуди човек от къде да започне. Направо съм в затруднение. Каквото и да напише човек за Гергьовден, все ще е малко и крайно недостатъчно. Затова ще карам по ред, както в заглавието, пък докъдето го докарам🙂 Всякакви коментари и допълнения ще са добре дошли.

На 6 май отбелязваме един от най-големите празници в календара на традициите – Гергьовден.

На този ден Църквата почита Св. Георги Победоносец. Св. Георги е реална личност и е живял е в кр. III- нач. IV век. Той е бил част от византийската армия, като е имал висок чин. Тъй като е християнин, обаче, става жертва на антихристиянски гонения, а Църквата го провъзгласява за Великомъченик. В иконописната традиция се изобразява на бял кон, обърнат на дясно и убиващ змей (или простичко казано – надвиващ злото).

Защо ви разказах всичко това ли? Много е важно и е тясно свързано с народната традиция. За старите българи годината се разделяла на два основни сезона – летен активен трудов и зимен (по-спокоен сезон). Естествено това разделение ставало на два големи празника – Гергьовден и Димитровден. Св. Димитър също се изобразява яздещ кон, този път червен и обърнат на ляво и убиващ човек. Сега виждате ли връзката църква – иконопис – народни традиции?

И така, на Гергьовден е започвала трудовата година. На този ден се изкарвали стадата на паша и се подеждали към летните пасища, договаряли се услоията за работа на ратаите и др. Изобщо, в този ден се случва голям всенароден празник. Почита се плодородието на събудилата се природа, правят се венци, играят се общоселски хора и др.

Една от интересните обредности и направата на големи люлки, които се връзват върху цъфнали дървета. Едно от поверията е, че така дърветата пренасят жизнените си сили и дълголетие върху хората. Всъщност объче това са си били места за откровено флиртуване между ергени и девойки. Забано е било да знаете, особено във време, което човек е трябвало да внимава за всеки аспект от поведението си. Ако щете, дори това ухажване, авно и регламентирано, пак е в чест на плодородието.

Свети Георги е покровител на стадата и овчарите. Именно затова се коли жертвено агне и се прави курбан, който се яде на открито и на големи трапези. На този ден обаче се прави и първото прясно сирене. Правят се и богати погачи. Агнешкото аз го правя печено на слаб огън, опаковано с фолио, в тавичка с малко вода и омазано със сол, чеврен пипер и масло. Просто и лесно, само да има кой да му виси около печката.

Държава от своя страна отбелязва в този ден друг празник – на храбростта и армията. Правят се паради, раздават се отличия. Изобщо чества се силата на войската.

Днес личен празник имат и всички носещи имената Георги, Гергана, Гинка, Генчо, Геновева и подобни.

На днешния ден можете да правите много неща – идете на парад, идете на курбан или просто на природа. Не е казано, че трябва да се заторите вкъщи и да ядете агнешко. Ако наистина искате да отбележите празника излезте на зелено, отворете душата си, смейте се и се радвайте в компанията на близки хора.

Аз лично хуквам на фолколрен събор на Кремиковския манастир! Честит Гергьоведн от мен!

Posted on 06/05/2012, in Традиции and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink. има 1 коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: