9 май – День Победы


Ох, не мога да се въздържа, направо се ядосах днес. Навсякъде ми набутват промиващата мозъка информация как било Денят на Европа. Чудесно! Ама аз питам и какво от това? Дразня се, защото почти никой не се сеща, че всъщност това е Денят на Победата – ден, който действително променя Европа; ден, в който осъзнаваме колко много хора са се простили с живота си за тази промяна; ден, в който все ми се струва, че е по-важно да уважим мира и жертвите дадени за него. Важно е да помним, заради тези преди нас, заради самите нас и заради децата ни, за да не се повтарят никога повече ужасите на Втората Световна война. Важно е! Не трябва да бъдем безразлични!

Ето и какво се е случило.

Годината е 1945. Светът, но главно Старият континент, е разкъсан от най-жестоката и кръвопролитна война на Новото време. Вече шеста година цели народи се избиват помежду си, а диктатори мерят сили и военна мощ. Съсипани съдби, осиротели деца, хиляди избити в концлагери и на бойното поле. Ето това е Европа в този момент – жалка и измъчена.

И тогава идва паметната дата. На 8 срещу 9 май Германия подписва пълна капитулация. Хитлер е победен и Съюзниците ликуват. Е, в резултат ние се сдобихме с 45 години „свеж“ комунизъм, но това е една съвсем различна тема.

В тази отвратителна война най-много жертви дава руския народ. И до днес тя се нарича Великата Отечествена война. Съветският Съюз се бори за оцеляването си и така обръща изцяло хода на събитията. За да спасят себе си, руснаците спасяват всички ни и проправят път на онова, което днес наричаме Обединена Европа. Та те, хората си имат национален празник и има защо. Пък ние честваме Денят на Европа. Ми не мога да го възприема. Едното ми е като смирение и отдаване на почит, другото като безметежно празнуване. И някак второто не ми е по-вкуса, някак ми горчи. А горчилката не идва от факта, че в тази война съм загубила прадядо си и една сюрия рода по руска линия. Горчилката идва от факта, че хората забравят и празнуват и те не знаят точно какво. Не трябва да е така. Затова аз днес отдавам почит и смирен поклон пред всички, които са оставили костите си по бойните полета, за да я има Европата такава, каквато е днес.

Та, както написах във Фейсбук, ако не беше День Победы щяхме да празнуваме Ден на Европа нанайци.

Не си падам нито по русофилските, нито по русофобските настроения. Аз боравя с факти, с цифри и с малко музика. Затова вместо с минута мълчание, искам да отбележа днешния ден с този поздрав:

Ако съм успяла да докосна душата ви, значи сте разбрали какво е искал да каже автора🙂 Ако ли пък не – ами тогава просто съм ви загуила времето – ще прощавате.

PS. Just read the subtitles in the video and you will understand the meaning of the article😉

Posted on 09/05/2012, in Разни and tagged , , . Bookmark the permalink. 7 коментара.

  1. историк

    За този празник е нужен многостранен или поне двустранен подход: от еда страна като българин, от друга, просто като човек от нацията хикс. В първия случай, за нас наистина е важен празника на Европа, като такъв, защото двете най-голями европейски държави, противостояли си до момента във всички възможни голями конфликти (седемгодишната война от втората половина на 18-ти век, наричана не без основания от някои историци „първа световна“, френско пруската война от 1870-1871, вследствие на която е и първото превземане на Париж от немците, ПСВ, ВСВ) слагат началото на икономическо сътрудничество, прераснало по-късно и във военно-политическо. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4789271 Те дават примера на останалите европейци, загърбвайки дълбоките разминавания до момента, било исторически, било погранично-териториялни. Ние сме част от тази Европа и едва ли е нужно да се припомня, че сме първата (България е най-старата земя на континента, запазила името си до днес) и особено важна част от това културно звено, давайки мощен културен тласък, на бая европейски народи: румънци, сърби, украинци, белоруси (македонците и молдовците все пак са част от други народи и не представляват отделни етникуми, особено в исторически план, а руснаците далеч не са европейци, поне в географския смисъл на думата). Като българи, ние сме във ВСВ и съюзници на страна, опитала се да поправи в наша полза някои исторически несправедливостти: откъсването на южна Добруджа в полза на Румъния, откъсването на вардарска Македония и западните покрайнини в полза на Югославия и откъсването на беломорска Тракия в полза на Гърция. Всичко това е коригирано в полза на България, благодарение на Хитлер и неговите богати исторически и етноложки познания. Добри и верни логистични съюзници, все пак България не дава кръвта на нацията си по фронтовете на бойните полета в полза на Райха, а дори успява да се опълчи на силния на деня, за да спаси свойто еврейско малцинство. Като съюзници, немците оказват нужната икономическа и военна подкрепа на България, както в годините на самата война, така и далеч преди това. Затова пък получават неочакваната въможност да се бият с доскорошния си съюзник в последната година от войната. Загубите на българските момчета срещу Третият Райх не се отчитат на мирната конференция при подписванети на договорите след края на ВСВ и освен, че е качествено бобрадирана от англо-американската авиация през 1943-1944, и доста ощетена от навлизането и престоя на червената армия по нейните земи (кражби, грабежи, изнасилвания), тя е сложена в лагера на победените (при все че една фашистка Италия, пак тогава е сложена в лагера на победителите) и трябва да плаща тежки репарации и контрибуции, а голямият бонус е насадената болшевишка система и последвалият с нея терор, нямаща нищо общо с вкуса и манаталитета на работливият и горд българин. И така: защо ни е на нас, да празнуваме руски празник? Да погледнем на нещата от гледна точка на среден европеец от страната хикс. Отива си една система ОБЕДИНИЛА ЕВРОПА, макар и за малко, макар и зловеща за някои нации, може би не чак толкова европейски в очите на тези, наложили тази система: националсоциялизма. Вследствие на това Хърватия губи своята независимост, за да се сдобие отново с нея половин век по-късно с цената на много кръв. Същото се случва и със Словакия, макар и независимоста си по-късно да получава по безкръвен начин. Затова пък България и Унгария и в по-малка степен Румъния са наказани и териториялно и със загуба на население и с тежки икономически санкции, които на фона на разрухата в собствените им страни са разбира се най-малкият им проблем. Финландия се сбогува завинаги от Карелския полуостров, за който се налага да воюва два пъти: веднъж през зимната война на 1940 и още веднъж през ВСВ, а Чехия освен че си ползва хубавата си бира с вурстчета в по-големи количества под името Бохемия и Моравия по време на ВСВ, се радва и на водеща роля след нея в изкуствената държава Чехословакия, разбира се обречена на разпад. Вярно, Полша се появява отново на картата на Европа, след зловещата и подялба от Третият Райх и Съветския Съюз, но нали този последният е играл решаваща роля в разгрома на първият? Или не е съвсем така!!! Да видим фактите: във въоръжените сили на Райха, вермахта и вафен СС, служат войски от всички нации в Европа и дори много неевропейски, в това число българи, руснаци, испанци, кавказци, казаци и т.н. Те се борят с болшевишкото зло, което било писано да се разпространи със сила след войната и в половин Европа. Това зло обаче е на път да бъде победено от една мощна, но за съжаление не по-малко зла, поне за някои сила. За да бъде спряна болшевишката агония, на нейна страна застава целият демократичен свят и най-вече суперсилите Съединените Щати и Британската Империя. И двете ще помагат с всички възможни средства, изпращайки колосални количества оръжие и военна техника на болшевиките, някои от които гният по-дъното на северните морета и до днес, торпилирани безпощадно от германските подводници. В същото време сриват тотално германските градове и икономика по начин, по който на Райха му става невъзможно да воюва и въпреки това го прави – на няколко фронта, без достатъчно гориво и армии, професионално и кадърно, до последният момент. Забавянето на капитулацията би му коствало американска атомна бомба на собствена територия, сиреч в нашата Европа, но никой и не подозира, че самата Германия вече разполага с такова оръжие…Тук 9-ти май като „Ден на победата“ добива някакъв смисъл, защото първи биха изконсумирали атомният ад без съмнение руснаците, а с тях и някаква част от Европа, но било писано на японците…Така или иначе, това е техният празник, защото старият континент е разделен заради самите тях, за още половин век и е хубаво да не се забравя никога какво се е случило тогава, но детайлите за събитията са толкова важни, колкото и самите събития, защото без да ги знаем, бихме повторили грешките със същата лекота, колкото ако и изобщо не си спомяме какво се е случило
    .

    • Много благодаря за изчерпателното мнение. Блогът ми е отворена платформа, не допускам само спам и обиди.

      Ето и моята гледна точка обаче:

      9 май 1950 г. е чудесна и важна дата, особено в икономически план. Но, нека не забравяме, че голямата предпоставка за 9 май 1950 г. е именно 9 май 1945 г. Нещата следват своя логичен ход и не можем да третираме едно събитие като изолирано явление.

      Да водим спор, кое е по-значимо, за да бъде празнувано е най-малкото несериозно, тъй като всеки решава за себе си. Такъв спор много би ми заприличал на темата какво да празнуваме на 14 февруари – Св. Валентин или Трифон Зарезан.

      За мен е важно друго. За мен е важно в такива дни, белязани по един или друг начин, да се помни, че преди всичко сме хора, че трябва да се цени живота, че трябва да се цени правото на живот. 9 май 1950 г. е събитие с икономическа насоченост. 9 май 1945 г. е събитие с общочовешко значение. В крайна сметка нека не забравяме, че хората могат да съществуват без съответна смислена икономика, но икономиката не би могла да съществува без хората. Или такава е моята историческа логика. Пък и аз съм историк, поне това знам, че пише в дипломата ми за висше образование🙂

  2. Много надъхан този „историк“! Първо, да вземе да си оправи българския език и тогава да пише каквото му скимне!

  3. филолог

    Господине или там каквото сте с латинския ник-нейм, имате ли да добавите нещо по същество към оформящата се интересна дискусия или дребните заяждания са вашата стихия?

  4. Юлке, удовлетворен съм от твоя отговор!🙂

  5. историк

    Хуманен отговор, но отново ще трябва да се огледаме в детайлите, които не ще превърнат настоящата дискусия в безсмислен спор, а ще допринесат за изясняване на някои недоразумения, едно от които може би е именно датата 9-ти май, но нека първо дадем думата на вестник „Всеки ден“ от 9-ти май, стр. 18 със заглавие „Европа днес няма лидери, а чиновници“ и подзаглавие „Сталин налага Денят на победата на западните велики сили“:
    „През май 1945-та реално стартира Студената война. Никога дотогава, дори след ПСВ, Европа не е била така разделена, както на 9-ти май 1945г. ВСВ в Европа завършва два пъти, като първата дата е практически „забранена“ под диктата на Сталин. Интересно и срамно е, че Сталин налага своето вето дори над западните велики сили, тъй щото днес „Денят на победата“ е единствената оцеляла празнична дата. На 8-ми май германското командване капитулира напълно пред съюзниците и подписва съответен акт за това. На 9-ти май по заповед на Сталин германското командване е принудено да подпише същата капитулация и пред руснаците- при пълно мълчание на западняците. Каква по-страшна манифестация на разделена Европа от този акт! Каква перверзия за Обединена Европа да се съгласи да празнува своя ден ведно със сталинския фанфар и да не подчертае разминаването в историческата истина?!Във втората половина на 20-ти век протече битката за Европа. От една страна- опит за възстановяване и разпростиране на изконните ценности и принципи на Стария свят, от друга- на налагане на анти-европейския изолационизъм. Социалистическия блок беше де факто отрицание на идеята за Обединена Европа: в политически, културен и икономически смисъл.“

    Това е нещо за което не стана въпрос до сега. В САЩ и Канада 9-ти май не говори много, защото германците слагат оръжие пред тях на 8-ми, а ВСВ завършва официално на 15-ти август. Арогантността на болшевиките е толкова голяма, че те забравят една много значителна подробност, извън голямата помощ оказана им в тази война от англосаксонския свят, благодарност, която изказа и Путин в речта си на празника. Това е нежеланието на Япония да удари в гръб Съветския Съюз през 1941-ва. Да не забравяме, че единствено руснаците воюват на един фронт, докато другите големи играчи в този световен конфликт Германия, Великобритания, САЩ и Япония са пръснали войски на няколко фронта. Естествено това има ОГРОМНО значение за изхода на войната, но сигурно не и за нашата дискусия…! Благодарността към японците е окупирането от руснаците на Курилските острови и до ден днешен. Но да се върнем на Европа: тук се окупират трите балтийски държави, част от Румъния, част от Полша и част от Финландия. За целите на последната окупация са жертвани над 250 000 руснаци срещу 25 000 паднали в боя финландци. Тази пирова победа подсказва много добре на западняците коя е по-опасната велика сила, още повече, че Третият Райх е и географски по-близо до самите тях. Това поражда алианса и приоритета тази сила да бъде унищожена първа, дори с цената на съюз с болшевиките, макар след разгрома и да пазят внимателно немските войници, защото усещат вече полъха на студената война, а знаят прекрасно кой познава и громи най-добре болшевишкото зло. Нацистите притежават такова смазващо техническо, икономическо и военно превъзходство, че единствено съюз между САЩ, Съветския Съюз и Британската империя би могъл да победи най-могъщата военна машина създавана някога, още повече, че и британците се борят за своето оцеляване. За дискусията обаче е важно да споменем нещо, което често се подминава: последният кръстоносен поход, обявен от нацистите срещу болшевизма. В него взимат ДОБРОВОЛНО участие част от всички народи на Европа, дори можем да видим британци и шведи. С германска униформа и наръкавни емблеми на знамената на собствените им страни, тези хора заедно с германците освобождават гореспоменатите територии, окупирани от болшевиките. Армии от Италия, Унгария, Румъния и Финландия се бият редом с вермахта. Тези европейци никога не са искали тази дата.
    Тази дата ще донесе много нещастия и на България: болшевиките ще променят самосъзнанието на една огромна част българи- македонските. Други ще тънат в нищета, мизерия и опит за асимилация: поморавските и беломорските българи. Тези пък останали в границите на отечеството, трудно ще могат да се ориентират дори 20г. след като комунистическия режим си е отишъл в символи, дати, исторически събития и истински ценности, смлени от половин-вековна комунистическа пропаганда. Цената която плащаме и до днес е твърде, твърде скъпа и може да изпитам единствено горчивина от парада на Червения площад, ако не бе чистото ми любопитство на почитател на военната техника.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: