Истории от фестивала 3 – заедно


Продължавам с историите от фестивала, макар и с малко закъснение. Ами много са, а времето малко, ама упорито ще си ви разкажа каквото съм намислила🙂

Квартал „Изток“, граднката зад КАТ. За тези, които не я знаят – много приятно, закътано и зелено място. На всичкото отгоре с общинска сцена, която си стои там постоянно. Еми, грехота да не я използва човек🙂

Когато пристигнах на сцената с пълна кола багажи и два броя деца, заварих огромна тълпа. Родители от нашите, от ансамбъла де, дечица от нашите (ми те не трябваше да танцуват по програма). Тогава видях босненчетата, облечени в носии и загрях, че всъщност те са настанени по наши семейства и всички вкупом са дошли. Разни разноцветни групички се смееха, снимаха се, гонеха се напред-назад и преливаха една в друга. Изобщо цареше едно всеобщо добро настроение, такова някакво, сякаш едно голямо семейство се беше събрало след дълга раздяла.

Постепенно започнаха да се съират и други те групи. Дойдоха французите, турците, сърбите – дето ги взех от Метро-то (те пък и те едни сърби от Цариброд, ама айде да не влизам в тая тематика).

Глъчка, жужене и всичко започна- танци, песни, шарени и усмихнати деца, аплодисменти, радост … все емоции и то силни. Аз естествено в типичния си стил се оказах без фотоапарат. Абе, в мен си беше, ама батериите останаха да се зареждат в читалището, щото иначе просто нямаше да е интересно.

Няколко важни акцента илюстрирани от снимки на друга майка от нашия ансамбъл – Виржиния Ташева (Вержи, просто не мога да се въздържа, страхотни са ти снимките :))

Уникална снимка – босненци и сърби заедно, особено при спомена за войната помежду им нали!


Една от ръководителките на турската група се опитваше да говори с учителката на двете деца. Аз отидох да й помогна в ролята на преводач и знаете ли какво се оказа🙂 Децата изпълняваха народна песен, която се пеела и в Турция и жената я разпознала. След това ни попита за носията на момиченцето, която беше от Кюстендилско и беше автентична, на 150 години. Такава носия имали и в Южната ни съседка. Доста изненадващо, а!

Когато боснеската група излезе да танцува, всички родители и деца, които имаха гостенчета на сцената започнаха да викат, да аплодират, да подскачат – ами играеха СВОИ! И после как да не танцуваш с удоволстие пред такава публика!

Направи ли ви нещо впечатление? Погледнете пак! Тези снимки показат нещо много важно – за изкуството няма граници, няма религиозни противопоставяния, няма история и политика.

За пореден път на този фестивал доказахме, че изкуството ОБЕДИНЯВА!

А ето това наистина има значение🙂

Подобни пуликации:
Истории от фестивала 2 – линк
Истории от фестивала – линк
Фестивал, Фестивал – линк

Posted on 12/05/2012, in Традиции and tagged , . Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Приятно за четене! Остава и да озвучиш този хубав фестивал!🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: