Няма нищо по-хубаво от лошото време *


Няма нищо по-хубаво от лошото време, помните ли този филм? Ами наистина понякога няма. Ако не вярвате, питайте Хари🙂

Да знам, че първата ви асоциация с ромолящ, тих и напоителен дъжд в комбинация със сиви облаци и сумрак е топла стая, легло и книжка; даже книжката отворена и изпусната на корема от дълбоко спящия читател. Това ми е ясно, на мен също често ми се иска да прекарам точно така някой не много приветлив следобед. За друго, обаче, имам намерение да ви разкажа днес.

Има една шантава категория хора и животни, по-често животни с придружители де, които виждат друг смисъл в тази мила сентенция. Този смисъл включва кал, локви, дъжджбрани или просто мокри крака и коси, тук-таме някое чадърче за разкош и евентуално атрактивен галош.

Два броя такива познавате и вие. Ето, ще онагледя🙂 Единият е фотограф, а другият … ммм копач или казано иначе ландшафтен декоратор на междублоково пространство

Беше поредният дъждовен ден, от четирите почивни около 24 май. С г-н Хари излязохме на следобедна разходка, която принципно в неработен ден се планира дълга и напоителна, т.е. куче-натичваща. Да де, ама за пореден ден валеше. Пак, да де, ама душа кучо-бебешка не трае, а куче-бебето е голямо и силно и като дърпа каишката направо влачи.

Е, нахлупих качулката, хукнах към поляната, гарнирана с детско футбоно игрище (превърнало се естествено в невъобразимия кален терен). Пуснах диването и си казах: „Е, това е, сега прави каквото ти душа желае, ще се перем“. И го оставих. Последва комбинация от тичане с елементи на прехвърчане, трудно вземане на остри завои по мокра затревена повърхност или по-скоро заблатена повърхност. Ама нали не си мислите, че само кучето тичаше? Ми аз кво да правя през това време? Гонихме се – той мене, аз него. Дъжд се сипе отгоре, локви пляскат отдолу … кеф голям. Иииии тогава открихме калта. Аз се отказах да общувам с нея, но Хари реши да предекорира игрището, за което начинание разполага със силни предни лапи.

Ама нали се сещате, че прясната и лепкава кал се набива под ноктите и те трябва да бъдат периодично почиствани. За целта беше пригодена една огромна и дълбока локва, в която бухването се прави директно по корем🙂

Но вие не знаете, че аз имам куче билкар. След дълго ровене в локвата една доволна муцуна се показа над водата гордо дъвчеща живовляк. В този момент не се сдържах и извадих фотото. Е, как да не снимаш тая доволна кална муцуна

Нали се сещате, че и по двама ни нямаше сухо място! А нали се сещате, че и двамата бяхме супер доволни! След мен оставаха кални стъпки, а след него кални локви …

Но, както написа Ели във Фейсбук, това е просто един „щастливко“… с пригласяща му в същата емоционална гама стопанка🙂

Нали ви казвам, няма нищо по-хубаво от лошото време😉

* Заглавието всъщност е взаимствано от този филм/книга

Posted on 30/05/2012, in Домашни любимци and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: