R.I.P. Самотни Джордж …


Работата ми е такава, че сутрин започвам деня си с преглед на печата и новините в мрежата. Често преминавам през заглавията по диагонал без дори да се замислям доклоко темата ме касае или не. Но тази новина просто не мога да подмина с безразличие.

Самотният Джордж

Как стана така, че цял един животински вид просто си отиде от лицето на земята? Не, просто животински вид, а вид, който е емблема на цял един народ, на една култура. Ще кажете какво толкова, Галапагоска костенурка. Толкова е, защото в баланса на природата всеки вид се брои, защото точно на този вид животът е два пъти по-дълъг от човешкия. Не е нужно да казвам къде е вината за това да четем подобни статии нали?

Набъркали сме се достатъчно много в работата на природата. Пречим и рушим повече, отколкото бихме могли да съградим. Разклащаме баланса на силите ежедневно. И все ми се струва, че когато заради нашата човешка дейност един вид просто си отиде, е редно да спрем и да се замислим. Да си зададем въпроса на къде сме тръгнали и най-вече къде ще стигнем.

Как се стигна до тук?

Колко пъти трябва да се случва това?

Кога най-после ще се научим да живеем в хармония със себе си и заобикалиящия ни свят?

Може би е време да се замислим, че ако всеки един от нас внимава и пази повече в собствения си малък свят и живот, то ефектът би бил позитивен за всички. Да не си изхвърлиш боклука на улицата; да почистиш след себе си в гората и на плажа; да избереш да върнеш заблуден таралеж в гората, вместо да го прегазиш с колата; да уловиш толкова риба, че да се нахраниш,а не да взривяваш реката; да не сечеш беразборно дървета – къде за огрев, къде за ски-писти. Всичко това са дребни детайли, малки крачки, които утъпкват пътеките към едно по-смислено бъдеще.

Поне така мисля аз!

Posted on 26/06/2012, in Разни and tagged , . Bookmark the permalink. 4 коментара.

  1. Костенурките на Галапагос (такива като Джордж) са избивани масово през 19 век за храна от моряците. Били ценени, защото могат да издържат месеци наред без вода и храна, така че онези на корабите винаги имали прясно месо. После почват да ги избиват заради уж лечебни свойства на месото и пр. Джордж е само една брънка в цялата верига, която ние упорито рушим. Наистина не знам докъде ще стигнем.
    Хубав текст.

    • Точно това ми е мъката, че Джордж е просто една брънка във веригата. Голямата ми надежда е хората да започнат да се замислят и да започне да им пука.

      • Песимист съм. Хората, на които им пука само за стомасите, са повече от хората, дето ги е грижа за природата. Неравна е тая борба. Човешката лакомия е безкрайна май…

  2. Лошото е, че повечето хора си мислят, че само със собствените си действия нищо няма да променят…и точно тук е проблемът, защото човек първо да трябва да подреди и пази своя свят, после този на околните…и така ще се промени начина на мислене към природата на по-широк кръг от хора..бавно и постепенно! От нас зависи…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: