В кадър – Лили


Днес искам да ви разкажа за един прекрасен и много интересен човек, който имам честта да е един от най-близките ми приятели. Всъщност една от близките ми приятелки🙂

Макар че няма да успея с един пост, искам да ви представя Лили. Ето я – Лилия Йотова – фотограф (в момента работи в сп. Стори), майка, прекрасен приятел и човек пълен с идеи:

С Лили се запознах преди много години по работа. Пътувахме заедно командировка до Варна и още там станахме неразделни. Оттогава все така, а междувременно децата ни пораснаха, ние … се разхубавихме😀, а живота ни поднесе куп емоции от всякакъв тип.

Както казах й на нея, толкова добре я познавам и толкова много мога да пиша, че не знам откъде да започна. Най-често можете да я видите в тази ситуация

Но аз я познавам и така

И така

И така

Лили не просто обича да снима, тя направо се е срастнала с фотоапарата и все й се карам, че трябва да се окъсва от него. Затова с изненада открихме, че на Нова година сме забравили да се снимаме. Нямаме нито една снимка, ама нито една. И Лили се ядоса, че тотално е забравила. Аз пък бях доволна, казах й, че фотографът също е празнувал и е бил почивка – какво по-хубаво от това🙂

Пълна е с енергия и винаги гледа да я влага в нещо градивно, дори в това да създава цветна градина отстрани на блока, в който живее. Лъчезарна и забавна, ще я оставя тя самата да разкаже повече за себе си&

Коя е Лили?
Лили е една мечтателка, отнесена и летяща в облаците, независима и чувствителна като един истински водолей. Силно емоционална, тя никога не задържа емоциите си, независимо какви са. Затова и животът й е наситен с много и различни пъстри събития. Обича ярките цветове, вижда всичко в цвят, за нея светът е шарен. Чувства се добре в шумни и многолюдни компании, обожава музиката, концертите, пътуванията. Влюбена е в двамата си синеоки синове Боян и Александър!

Колекционира мигове, а не вещи. И е убедена, че няма невъзможни неща!

Защо фотография?

Защото това е детската ми мечта, която се сбъдна! Защото исках силно да стана фотограф! Защото е изкуство! Защото можеш да изразиш себе си! Защото можеш да твориш и да създаваш! Защото можеш да оставиш нещо след себе си! Или просто защото ми идва отвътре…:)))

От кога е тази любов?

Беше любов от пръв поглед, датираща от 1 клас. Тогава ходех на кръжок по фотография, снимахме с фотоапарати Смяна 8, промивахме филми и проявявахме снимки в тъмни стаички, беше много забавно и увлекателно. След седми клас кандидатствах и влезнах да уча в техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“. След това живота се стече така, че известно време се занимавах с други неща, но дойде един преломен момент, в който фотографията (останала като хоби) се превърна в моя основна професия.

Как се чувства човек, когато превърне хобито си в професия?

Чувства се като новороден, пълен с положителна енергия и готов да сътворява чудеса. Изпитва истинска удовлетвореност от реализацията си. Хората казват „Намери си работа, която харесваш и ти доставя удоволствие и няма да ти се наложи да работиш нито ден!“ Е, аз я намерих :)))

Какво те вдъхновява?

Вдъхновяват ме децата, музиката, сцената, изкуствата, пътуванията, докосването до нови места и култури, също малките неща в живота, малките жестове, приятелите, красотата и добротата наоколо.

Какво те вълнува извън света на фотографията?

О, толкова много неща!! Вълнувам се от всичко ново и затова непрекъснато се старая да повишавам квалификацията си и да усъвършенствам своите качества и умения. Следвам народната мъдрост, че човек се учи цял живот. И не спирам! Доста време посвещавам на интернет, комуникациите и социалните мрежи. Занимавам се активно и с PR, това е другото нещо, в което съм силна. Понякога се увличам от астрологията, интересна ми е. Голяма част от времето извън фотографията прекарвам с децата си, майка ми и с близки мои приятели. Така че ме вълнуват всички въпроси около отглеждането, обучението и здравето на децата, както и всички техни радости, неволи, постижения.

Още за Лили ще разкажа и другата седмица, а нейни снимки можете да видите тук

* Снимките са от и на Лили, извинявам се за лошото качество на две от тях, но бяха много малки

Posted on 07/07/2012, in Разни and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: