Гръмотевиците на Свети Илия


Както винаги и тази година на 20 юли се отнесох и съвсем забравих, че е Илинден. Еми, навици, какво да се прави. Аз съм свикнала да чествам празника по стар стил, на 2 август и някак си не мога да си пречупя съзнанието.

В моята лична, а и семейна история и традиция Илинден е важен ден. На този ден, по стар стил де, беше роден дядо ми по майчина линия – Илия (мир на праха му). Баба ми (по бащина линия) все казваше, пък и вярваше, че съм кръстена на него. Защо, това е една съвсем друга дълга и твърде лична история, но аз си знам, че съм си кръстена на мене си. Дали заради тая вяра на баба ми или по чиста случайност, моето кръщене беше на 20 юли – другия Илинден демек. Пък баба ми ми беше кръстница. Заплетено стана нали🙂

Кръстена съм на през лятото на 12-тата ми година. Аз пожелах и помолих баба ми да го направим. Да кажа, че е било от някаква осъзната духовна нужда, ми ще ви излъжа. Причината беше съвсем тривиална.

Бяха първите години на демокрацията и сектите навлизаха в страната. Аз пък – навилизаща в пубертета (ужас). И така изведнъж насред прекрасната лятна ваканция, в Силистра се появи една много интересна секта – забавна, улекателна, чужда и любопитна. Разни млади хора пееха и говореха на английски, славеха бога и правеха шоу – все невиждани дотогава по нашите земи неща. И аз естествено се улякох, както и много други млади хора и дечурлига. Започнах да разпитвам баба ми за църквата, за религията, за вярата. Слава богу баба ми беше вяращ човек и намери правилните думи, за да ме заведе в нормалната православна църква. Сектата си отиде от площада и започна да прави сбирки някъде си. Мен обаче не ме пускаха. Затова и аз започнах да ходя всяка неделя с баба ми на църква. Слушах, учих и т.н. В един момент поисках да ме кръстят и баба ми се съгласи. Стана кръстница на мен и сестра ми.

В деня на кръщенето ни бяхме от рано в църквата и слушахме празничната Илинденска литургия. Естествено ни доскуча и се въртяхме като шила в торба. Чакахме с нетърпение да се свърши ида почва кърщенето. Ми така де! Обаче попа като видя толкова деца, в края на литургията ни събра и започна на един съвсем достъпен език да ни разказва за Свети пророк Илия. Тогава си казах „я и тук било интересно, че даже и разбираемо“. Да си призная, често си мисля, че именно това кръщене, именно на този празник ме спаси от сектата (други не успяха така лесно да се измъкнат). Та е затова, някои дни са ни по-мили от другите и някои традиции са ни много лични и близки до сърцето. Поне за мен е така.

Иначе на самия Илинден, най-силното поверие е, че морето взима своите жерви – курбан за светията. Естествено, това е езическо поверие. Обаче да си призная за си го спазвам и на Илинден и по нов и по стар стил не ходя на плаж ако съм около морето.

Народът вярва, че Свети Илия е покровител на стихиите – гръмотевицитие и градушките. На този ден не трябва да се работи, за да не ви удари гръм. Ако пък гърми, реколтата ще е слаба.

Имен ден имат Илия, Илиян, Илияна и производните им.

Вие внимавайте с морето, че 2 август предстои, а аз отлитам по чужбинско. Като се върна ще ви разкажа повече🙂

Posted on 26/07/2012, in Традиции and tagged . Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Юлиян Пулев

    Сера обилно в широко отворените устенца на Юля-пуля. Наторявам кухата и пиарска главица. Може пък най-после нещо смислено да се роди от нея.

    • Г-н Пулев, явно очакванията ви кьм автора са по-високи от предлаганото в блога, за което ви благодаря🙂

  2. Сульо, защо не идеш някъде другаде да усмърдяваш със зловонията си?!?!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: