Голяма задушница


Днес е голяма задушница. Такава, каквато е винаги в съботата преди Архангеловден (8 ноември).

Днес не се работи, днес се почитат мъртвите. Ходи се на гробища и на църква.

По съвсем лични причини все още отлагам да ви разкажа за задушиците, но и това време ще дойде. Засега само ще маркирам нещо, което според мен е важно.

Днешният ден е време за спомени, време да се обънем назад – там където сме делили сълзи и усмивки с хора, с които сме били близки. Време, не да плачем, време да обичаме онези, които вече ги няма и да ги почетем. Раздайте жито или нещо сладко, или нещо направено от вас на познати и непознати, ей така за „бог да прости“. Но каквото и да раздавате винаги върнете дори една трошичка вкъщи – така се прави.

Днес е време да се обърнем към душата си и към онези скирти кътчета, в които пазим любовта, за която нямаме време в забързаното ежедневие – любов, която държи до нас тези, на които можем да се усмихнем само на ум, на които можем да кажем „липсваш ми, но те нося в сърцето си“.

Днес, за мен, не е време за тъга и оплакване. Днес е време си спомним, че трябва да помним🙂 Защото тези, които вече не са сред нас, са също част от нас, от живота и същността ни.

Днес е друг ден – различен, ден за спомени – за хубави спомени!

Posted on 03/11/2012, in Разни. Bookmark the permalink. 6 коментара.

  1. дааа, Юле, чудесно е това; дава перспектива този текст

  2. как си мислиш, че с такъв текст ще ме спреш да плача?😉

    благодаря ти, мила🙂

    • Че кой каза, че аз не съм плакала като съм го писала🙂 Но пък наистина съм се хващала как паля свещичка, забождам я ниско долу в пясъка, наричам си за кого е и неволно се усмихвам, сякаш си говоря с този конкретен човек … понякога умивка през сълзи, но все пак.

      Имам си теория, че хората, които ме обичат едва ли ще са щастливи да ме гледат отнякъде там, ако страдам и горко ги оплаквам … да липсват ми, но това е друго🙂

  3. да, така си е. пък има и друго – хората, които ни липсват, така или иначе са наоколо и ни подкрепят🙂 Поне моите са ноаколо😉

    • Ети пусна съзнателно балона си със Смъчо да излети нагоре, за мине покрай самолета на леля й, която пристига по спешност, както знаеш и после да отиде при всички баби и дядовци, наши, които са горе, да се зарадвали на Смърфчо, както тя му се е радвала тези дни:) А нищо не сме говорили, което ме кара да зяпам ей така : O

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: