Никулден – моят любим зимен празник


Не знам защо, но Никулден е любимият ми зимен празник, дори по-любим от Коледа. Този ден ми носи едно такова приятно усещане за старт на зимата, на тихите уютни вечери (е сега тука всички, които ме познават ще се засмеят), на близостта със семейство и приятели. Поне аз така го чувствам.

Днес няма да ви разказвам за Свети Никола. Това може да се прочете навсякъде, пък и признавам си – нямам никакво време. Искам да ви разкажа как празнуваме вкъщи. А ние сме хора, които нямат именик все пак🙂

Дядо ми, лека му пръст, беше страстен рибар и от най-ранна детска възраст помня, че се стараеше на този ден да ни събира. Правеше ни рибена чорба и шаран, пък аз така не обичах риба, че никак не ценях старанието му. Чак след години разбрах колко съм изпуснала🙂

След години, когато аз самата станах домакиня, се запалих по кулинарията. И нали съм една такава, малко традиционалист, започнах да правя пълнен шаран. Започнах и да меся. Та вкъщи стана традиция да меся и някаква питчица за празника. Даже веднъж, отивайки да празнуваме при моите родители, понесох едно невтасало тесто и като го изкарах на студа, то съвсем реши, че няма да се надигне. Та така пекохме си питка-плескутка, ама си я изядохме🙂

Веднъж пък, бившия ми мъж беше купил шаран и за нас и за баба си. Аз бях вкъщи с болно дете и куче и реших да занеса шарана и цялото домочадие на гости на бабата … с такси. Та представете си звъни Юлия, поръчва и добавя „само че пътувам с малко куче и дете, кучето ще пътува в краката ми и няма да цапа“. Един човек се смили и дойде, та аз се накачурих с щерката, кокера и шарана. Като пристигнах решихме направо да сготвя рибата и да останем вечерта да празнуваме на гости. Ей, такива ми ти.

Е затова го харесвам този празник, защото събира хората. Поне моите хора. Преди време, се прибирах от работа, напълвах шарана, бутвах го във фурната, зареждах на масата мезета и канех приятели. (Все още не обичам шаран, та трябваше някой да яде сготвеното :)) Наставаше невероятна веселба и още по невероятното преяждане, често съпроводено с препиване с вино. Е, в последните години си празнуваме с майка ми и баща ми, по-кротичко и спокойно, но пак е страхотно.

Та в този ред на мисли да взема да ви дам и рецептата за шарана – малко на око и по спомен🙂

Шаран-плакия, както го прави баба ми

1 средно голям шаран
3-4 глави лук минимум
1 ч.ч. начупени орехи, може и повечко
2 бирени бутилки доматен сок
магданоз, черен пипер, червен пипер на вкус

Измивате и осолявате шарана. В малко мазнина задушавате лука, който е нарязан на шайби. Като се задуши добавяте орехите, магданоза и подправките. Естествено можете да си добавите и още подпдравки, които ви харесват. Пълните шарана с част от сместа и го зашивате … аз го забождам с клечи за зъби или шишчета.
Към останалата плънка се добавя доматения сос и се оставя да покъкри 2-3 минути. после изсипвате соса в тавичката със шарана и печете в умерена фурна до готовност, което не знам колко време е. От време на време заливате шарана със соса. Така отгоре остават орехчета и лук, които се запичат.

Питката трябва да е постна, най-добре содена, ама аз правя с мая. Като не постя си я правя с мляко и яйца, ама и иначе си става с мая, вода, брашно и олио … и щипка сол естествено.

Мииии, за днес толкова от мен по повод Никулден. За това, че Свети Никола е покровител на морските стихии, патронен празник на моряци и банкери, си знаете.

Затова честит имен ден на всички Николай, Никола, Николина, Кольо, Нина и т.н.

Весел празник на всички. А пък аз днес … ами няма да е точно по традиция, ще поработя до късно, пък да видим каква импровизация ще се получи🙂

Posted on 06/12/2012, in Традиции and tagged , , , , , . Bookmark the permalink. 5 коментара.

  1. симпатично и емоционално = Юлия Гурулия.

  2. Юлке, може ли да си толкова стисната? Защо не прати и на мен тази твоя шаранена рецепта?🙂

  3. Никакви шарани, Джули. Как да ти е вкусна риба, дето е расла в сладка вода и си намирисва на тиня. Моята най лесна, бърза и вкусна рибешка импровизация е лаврак (или ципура) печен в морска сол. Рецепта за двама: Купуваш две риби и изискваш да ти ги почистят за печене в морска сол(главата се оставя). Измиваш ги у дома, подсушаваш ги с кърпа и ги поставяш в тавичка, чието дъно е покрито с поне сантиметър морска сол. Гледаш коремчетата им да са затворени, за да не попадне вътре сол. Покриваш ги отгоре отново с морска сол, като оставяш едно око открито(според разбирачите рибата е готова, когато окото стане от сиво на бяло…аз щраквам таймера на 50 минути и не се занимавам да гледам окото). Предварително загряваш фурната на 180 градуса и си гледаш кефа през следващите 50 минути. Като е готова, отваряш леко фурната да се „изтищи“(не знам какво осначава, ама така казваше покойната ми баба София). Исваждаш тавата и с леко почукване с вилица по рибите солта пада и…има два варианта: или ги сервираш така и всеки си я чисти от кожата и подправя на вкус, или отделяш кожата и подправяш със сол(нищо че е печена в сол, рибата си остава безсолна), лимон, девисил, бял или черен пипер и зехтин. Гарнитурата е според наличностите в килера/мазето. Сервира се с добро сухо бяло винце. Наздраве!

    • Еха, много лесно наистина. По подобен начин баща ми прави пиле, ама за риба изобщо не ми е хрумвало. Много ти благодаря Кисса :*

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: