Птеродактилски мехлем за преяли стомаси


Не знам за вас, но за мен преяждането по празниците си е неотменна традиция, част от цялото така да се каже🙂 И някак не знам защо, ама имам усещането, че имам доста съмишленици в това деяние. Обаче идва момент, в който организма вече крещи: „Ай стига бе, това да не ти е бездънна яма, искам почивка.“

И ей така, човек някак си е принуден да вземе мерки. Да ама едно птеродактилско все още се мъдри в хладилника, макар и вече обезкостено, и чака да бъде оползотворено. Ма то бива дояждане на голямата птица, бива … ама вече ни втърсна. Затова реших да направя любимата си супа от остатъци в хладилника🙂

Ето и рецептата:

DSC_0322

За успешен резултат са ви необходими лук, морков, няколко картофа и фиде или поне част от тези продукти, пък винаги можете да добавите и още нещо изостанало в хладилника.

Аз лично задуших една глава много лют и резреваващ лук и един морков в малко олио. Добавих им една кана вряла вода – 1,700 л (толкова е максимума на нашата електрическа кана). Междувременно изрових като една сериозна пилешка наследница, демек кокошка, птеродактилското – пуешко месо измежду останалото заедно с него кисело зеле. Не за друго – просто не обичам зеле в супата. Накълцах преродактилското като заделих някоя и друга жилка за също перманентно преялия и търсещ още храна Хари. Еее, изтървах някое парченце зеле, както и някое парченце кестен от плънката, ама нищо де. Подсолих водата, добавих месото, няколко картофа нарязани на кубчета и шепа макарони-мидички. Последните бях отворила докато постех, за да си правя веган паста, пък и не открих фидето. Принципно трябваше да имаме такова, ма го нямаше на обичайното място. Нищо де и макарони вършат работа.

Супата стана малко тъмна, вероятно заради кестените, а и доста мазничка – все пак пуешкото месо не е като пилешкото. Зеленчуците и месото направиха чудесен бульон. Добавих само малко черен и червен пипер и шарена сол. Застроих с яйце и кисело мляко. Стана невероятен балсам за всички сетива – пъстра супичка за радост на окото, ароматна – за отпушеното ми, от рязането на ултралютия лук, обоняние, безкрайно вкусна – за небцето и лековита – за стомаха.

Става ужасно бързо и лесно! Нужни са ви само желание и добро настроение.

За сервирането мога да ви предложа няколко варианта, които ми хрумнаха в момента, в който черпака доближи паницата:

– със сирене, както направих аз – сипвате си вряла супа и надробявате в нея сиренцето, то леко се разтапя и става като каша;
– с кашкавал – нарязвате си го на кубчета и го слагате в купичка, заливате го с врялата супа; кубченцата се разтапят и става много приятно;
– с люта чушка или лют червен пипер – загрява дълготрайно и безотказно🙂

Ами това е – бързо, лесно и вкусно! Гарантиран мехлем за преяли стомаси.

PS. И си пригответе няколко салфетки, че при загряването се отпушва носа🙂

Posted on 29/12/2012, in Бръщолевеници and tagged , , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: