10 км до Атина

13 януари е чудесен ден за старт на ново предизвикателство. Особено като е неделя. Не мислите ли? На мен си ми харесва като време за начало. Абе всъщност мислех да започна на 31 декември миналата година, ама тогава нали ненадейно отидох на планина, плановете се промениха 🙂

Ето и каква е идеята този път: 10 км до Атина.

Ми да, имам 10 месеца, за да започна да бягам 10 км без да си изплювам белите дробове и да се включа в Атинския маратон.

За мен начинанието си е доста голямо предизвикателство по ред причини. Първо, от няколко месеца почти не спортувам, не че не обичам, просто още се възстановявам от поредното падане, което ми донесе скъсани връзки и сублуксация на рамото. И да, още ме боли. И да, знам че ви писна от мен, не случайно майка ми ми направи трети прощъпулник миналата събота. И да, не знам коя по ред е тая травма. Второ, имам гръбначно изкривяване, заради което лесно се задъхвам и дробовете ми не издържат. Трето, мразя да ходя на фитнес, та посред зима трябва да си намеря начин да тичам навън (което не е проблем принципно, освен когато е хлъзгаво и ледено … нали обясних за паданията). Та с две думи ситуацията е следната: излязла тотално от форма, пръхтяща като претоварено магаре, мързелива и с куп оправдания да не се заемам.

Е тогава защо се захващам нали? Защото искам и защото искам да мога. Всъщност отново се запалих се по тичането (стара моя любов всъщност) по време на тазгодишния Софиийски маратон. Е, там тичах или по-скоро проходих 2,5 км, точно след като ми свалиха мителата дето ми обездижваше ръката. Голям мерак ей. Верно, всички дето бяха с мен ме отвяха като куцо пиле домат, ама за мен беше важно, че не завърших последна 🙂 Най-хубавото е, че и Вероника се запали много и вече има план за участия в състезания. Тя ме зариби и за Атина (както се казва, едва ме нави, отне й около 15 секунди :)) Пак тя разказа и за нашето участие в маратона. Е, там можете да види и бягащ пингвин от вида Пулия.

Зачела съм се в разни тренировъчни програми и за начинаещи и не съвсем. Мисля да базирам подготовката на комбинация от няколко програми – тази, тази и тази като нямам намерение за 6 седмици да стигна до 10 км дистанция, просто защото няма нужда да се пресилвам. Искам да вървя напред със собствено темпо и най-вече с удоволствие.

И понеже, както казах, моите основни проблеми са с дробовете и гърба, тая работа няма да стане само с тичане из ливадите. Физическата подготовка я стартирам по няколко линии:
– изправителна гимнастика – всеки ден (просто без нея няма как да си отворя дробовете, знам го от опит – за една година с изправителна гимнастика започнах отново да танцува, а наистина не можех да дишам на хорото);
– йога – поне два пъти в седмицата ми се иска да успявам да намирам време за това;
– народни танци – ами предстоят концерти, турне в Париж пу-пу да не са ни уроки – също поне два пъти в седмицата, ако може и повече
– тренировки бягане – също поне три пъти в седмицата.

Ако ми хрумне още нещо, ще добавям в движение.

За днес – изправителна гимнастика и репетиция в ансамбъла – мисля, че е добре 🙂

Снимката е от http://scenery-wallpapers.com