Първа тренировка – пробно бягане в кучешка компания


Айде сложихме му тичащото начало – аз и Хари. Днес направихме първа джогинг тренировка … нали не очаквате нещо кой знае какво🙂

Реших, че е добре да направя първото бягане тестово, така да се каже да се видя колко мога или по-скоро колко не мога. Исках да си проверя издържливостта след близо пет месеца без адекватно спортуване. Взех си кучето и се отправих към пътеката, на която го разхождам обикновено.

Стартът беше много обещаващ. В опит да се измъкна от една кал до блока направих „грациозен“ еленов скок в посока асфалт. Обаче изобщо не очаквах, че Хари зад гърба ми е намислил абсолютно същото. Последва сблъсък на задни части във въздуха и двойно приземяване на четири крака. И ето тук се появи една фина разлика – той като се приземи продължи да тича, а аз – започнах да благославям … не ви трябва да знаете как. Чак сега усещам дискомфорт в контузената ръка. Та общо взето паднах. На всичкото отгоре – на същото място, на което паднах преди две седмици и си изкълчих крак. Само ъгъла под който се срещнах с майката земя беше малко по-различен. Очевидно трябва да спра да минавам от там (т.е. очаквайте след две седмици ново падане, че мен трудно ми идва акъла в главата :)) Отплеснах се!

И така, започнах да тичам в свински тръс по алеята, с основа идея да видя колко време ще издържа преди да започна да грухтя в захлас. Резултатът беше шест дължини. Ама колко да са дълги тия дължини хич не знам. Общо взето толкова, колкото един обикновен панелен блок с десет входа. Ако на някой му се мери да провери и да каже какво е разстоянието. След шестте дължини обиколих веднъж същия този блок – не за друго ми да проверя колко са входовете. Цялото упражнение ми отне малко над 11 минути – бягане и ходене. Така става като не можеш да си боравиш правилно с приложението на телефона🙂 засечка 2 в 1.

Веднага след това направих още шест дължини срещу 6:04 минути и още две – в ходене и дишане дълбоко. Общо активната тренировка отне близо 20 минути. Не е много, ама като за човек разплут като … няма да квалифицирам, за да не обидя като-то … си е съвсем добре. Аз съм доволна🙂 Сега ще премислям как продължавам.

Признавам, че второто бягане ме затрудни повече от първото. Особено на петата дължина. Да ви кажа никак не е лесно да си носиш дебелото Д, да си задъхан и да трябва да свирукаш и да викаш „Хариии“. Някак последното от лингвистична гледна точка не звучеше достатъчно членоразделно, за да се определи смисловото значение. Пък после се чудя що кучето не разбра🙂

Ама то пък едно бягане, леле. Срещнаха ме две момчета, кой знае как съм ги уплашила. То и аз бих се стреснала ако в тъмното ме срещне нещо жълто, голямо, пуфтящо и тътрещо две апрески в опит да не се пребие на леда. На всичкото отгоре това чудо беше гарнирано с галопиращо магаре, чиито копита се чуват три минути преди фактическото изплуване на туловището от мрака🙂

Обаче беше много освежаващо и разтоварващо. Последва изправителна гимнастика и топъл душ. А сега и двамата спортисти сме се размазали на леглото готови за сън🙂

И не на последно място по важност, държа да отбележа, че или племенникът ми е ясновидец или аз съм най-послушната леля на света. Още като споменах, че ще ходя да тичам детето рече: „леле тита паммм“ или в превод на чист български „леля отива да тича да падне“. Ма много ги разбира нещата eй, откъде … нямам идея. Че и правилно ме имитира като падам. А е само на две години. Ясновидец, като ви казвам! Ужас и детето ме разбра колко съм спъната.

Та така: 20 минути и 12 дължини. Толкоз! Ако някой има нещо против моята чудесна тренировка може да отнесе жалбата си към арменския поп хихи!

Лека нощ и благодаря за вниманието🙂

Posted on 16/01/2013, in Разни and tagged . Bookmark the permalink. 7 коментара.

  1. бравост:) ама със сигурност те знаят в целия квартал с твойто „Харииии туууук“

  2. Аз съм повече от възхитена… За сравнение – най-вероятно щях да издъхна още на първата-втората дължина!

    Адмирации! И успех! Да продължаваш смело напред и с по-добри резултати.🙂

    • Еее, то пък едни дължини … ама е много разтоварващо🙂 Продължавам с пълна пара, надявам се да успея до ноември да го пробягвам това 10 км разстояние. Ако не – ще го проходя бе, поне в това съм добра😉

  3. Юлке, днес в едно треторазредно провинциално издание се беше определила като „луда жена“. Добре известно е, че луд умора няма. Мисля, че можеш с лекота не 6, а 60 дължини да изприпкаш в конски тръс…🙂

    • Ааааа сигурно мога, не съм рекла не съм ги избягала … ама в тръс свински, не конски уви🙂 Пък много се радвам, че ставам известна в местната преса😉

  4. Кобилка си тиии…🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: