Спортна седмица 4 – вечер край езерото

Измина една седмица изпълнена с емоции и преживелици от всякакъв вид и нюанси. Съвсем сигурна съм, че вече забравям нещо. Но имам голямо постижение в бягането (не от работа де)

Понеделник – така, както си го мислех да започне да се случва като спортен ден, взех че като никога си спазих безропотно плана и го ударих на почивка. Играх си нещо като относително истинска гимнастика и това е.

Вторник – народни танци – тук съм стриктна, макар че не играх на 100%, че нещо още се чувствах болна (то и досега съм си така нещо – не е добре да се боледува на крак, че много се влачи възстановяването)

Сряда – бягане – 2 км без почивка!!! Така каза Ронката, а тя е засичала разстоянието.

За тази седмица срядата беше големият спортен ден 🙂 Съвсем спонтанно с Вероника се уговорихме да ходим да тичаме на езерото в Дружба 1. Прибрах се от работа. Тя също беше стигнала до вкъщи. Взехме Хари, който стоически вече понася автомобили и се занесохме на езерето. Беше прохладна, но не и студена вечер. Алеите бяха осветени. Хора се разхождаха или спортуваха. Кучета също не липсваха. С равно темпо направих две обиколки, в които си имах изненадващо послушна четиринога компания. Спрях, не защото се задъхвах, а защото взе да ми тежи на гърба, но можех и още, от което съм страшно доволна – преизпълних плана. Хари откри страхотна прясна кал, в която докато тичаш плискаш, а една кокошка във вид на Юлия истерично крещи „неееее, нееее, ела тука, неееее, как ще те кача в колата“ – няма нужда да ви казвам колко беше щастлив. После се сприятели с други кучета. Междувременно Ронката направи своя крос от над 6 км (много е добра) и освежени направихме една обиколка на разходка. Беше страхотна вечер, а и за пореден път се убедих, че бягането навън е приятно, разтоварващо, а когато е и с компания е повече от удоволствие 🙂

Четвъртък – имах нужда от почивка и най-после започнах плетката на една кука, на която й се каня цяла година. Ииии да не мислите, че е много лесно – за първи път се хващам с подобно предизвикателство … но това е един друг разказ 🙂 С една дума нищо спортно не свърших.

Петък – комбинирах два алтернативни спорта – среща с много близки приятелки на маса, бира и спагети и рожден ден на също толкова голяма приятелка, от който се прибрах в 2ч 🙂 Прекалено много ги обичам всичките, за да ги пренебрегна заради спорт. Амбицията не е всичко, приятелите са много по-важни.

Събота – чистихме помещение, което не беше виждало метла, парцал и т.н. десетки години. Направо ми беше съвестно да обирам паяжини на моята възраст. Следобед отидох за малко да поработя и после се върнах обратно в читалището. Ноооо от забравен, прашен склад бяхме направили гардероб за ансамбъла – просторен и събиращ целия ни реквизит

Като теглих чертата, в часовете от 11 до 19ч бях сядала единствено по време на шофиране.

Неделя – два часа репетиции в ансамбъла, които завършиха един страхотен ден, в който деца и родители правихме мартенички в Арт работилничка 🙂

Изобщо беше страхотна седмица