Спортна седмица 5 – принудителна почивка, обещания и 3 км

Седмицата беше динамична, спортна, емоционална във всякакъв вид, изобщо пълна лудница. Загубих бас, поради което ходих по бански на работа в понеделник и спазвах диета цяла седмица – първото беше забавно, но второ си е жива мъка 🙂 Добре, че свърши. Но, дадената дума си е дума и трябва да се спазва. А предизвикателството си струваше определено.

Понеделник – почивка и вечеря с приятелка – суши, червено вино и сладки приказки 🙂

вторник – народни танци и частична гимнастика – нещо напоследък съм занемарила гимнастиката, което не е добре. Направо съм за бой

сряда – планирах да тичам, ама нещо тотално се обърка и вместо на езерото, с Вероника се озовахме в пицария, над две чинии със спагети и кошничка пълнозърнесто хлебче. Ми така де, аз бях на въглехидратен ден от 90-дневната диета, на нея пък й се ядеше тестетно. Вкусно беше, всичко си изядох 🙂 Ронката направи страхотни снимки с нож, пътечка от трохи и дори моето отражение в ножа. Пък после върви да тичаш – ми не става! Има такива спонтанно страхотни, размазващи вечери. Еееее, на мен ми беше втора за три дни, ама явно беше силна седмица 😉

Четвъртък и петък – принудителна почивка, придружена основно с лежане, поради медицинска интервенция. Голяма гадост, особено първия ден, ама мина. Не знам дали красотата иска жертви, но здравето определено се нуждае от грижа. (оф, което за пореден път ми напомня, че трябва да ида на зъболекар 😦 )

Събота – 3 км бягане. Въпреки мрачното време още рано сутринта се спретнах към езерото в Дружба, този път без Хари. С Ронката загряхме леко и направихме една обиколка заедно, след което всяка тръгна със своето си темпо. Аз направих две малки обиколки – общо около 2,300 км, като последната четвърт от втората обиколка умишлено засилих темпото. В резултат доста си натоварих дробовете, но ги тествах така и изводът е, че трябва да ги тормозя с по-висока скорост, на къси разстояния. После направих половин голяма обиколка на бърз ход и половин на крос – около 800 м. Доволна съм, въпреки ужасяващия ми вид накрая (добре, че имам и хубави снимки понякога)

Но пък се отдадох на заслужена почивка и леки разтягащи упражнения с чаша ароматно кафе в ръка

и тази гледка за разкош

Завършихме сутринта със запалване на свещичка в параклиса и аз хукнах към вкъщи за душ и правене на торта (и това бях обещала) Изобщо не предполагах какъв луд уикенд ме очаква.

Неделя – след едно невероятно тичане из града и занимание с две повредени коли, буквално отидох на репетиция на ансамбъла, за да си почина. Ударих му едно танцуване от 15 да 18 часа, че и малко отгоре. Доволна работа.

Йогата и гимнастиката тотално ги занемарих нещо тая седмица, което по никакъв начин не помогна на схванатия ми гръб.

Извод: наистина трябва да променя почивката в сряда, тогава сякаш оставам без сили, неясно защо. Отделно трябва не само да увеличавам дистанциите на бягането, а да правя различни по профил тренировки. Не е нужно всеки път да си бягал повече, важно е да ставаш все по-издържлив. Пък и постоянство му е чалъма 🙂

Най-после сколасах – рапорт даден!