(Не)спортни седмици 7 и 8


Аааааааааааа, не съм се отказала от спортната страст. Не си мислете, че затова си кротувам. Просто така се стекоха обстоятелствата – малко абсурдни травми, съвсем в стил Пулия, малко грип, повечко работа и какво ли още не. Та с две думи предходните две седмици, а донякъде и настоящата, се получиха доста не-спортни … ама не бяха и мързеливи щом в момента съм толкова гроги.

Ето какво се случи в не-спортната ми седмица 7. Ами в понеделник си почивах активно и вторник съвсем съвестно си ходих на танци. Дойде сряда, а на мен от предишната събота все ми се тичаше и нещо ставаше и не тичах. Прибрах се от работа с идеята да тичам задължително, ама се чудех в тая кал как точно да направя графика – да разходя първо Хари и после да тренирам или да излезем двамата да обикаляме квартала (все пак нямах намерение да търча по алеята зад дългия блок). Помъдрувах известно време и реших, че е най-добре да излезем дружно, да се оклепаме едно хубаво и после да се намърдаме задълго в банята. Да де, само дето не очаквах, че Хари вече разпознава симптомите на приближаващия крос. Като ме видя, че си пускам приложението на смартфона и слагам качулката, нашият направо полудя от радост. Хукнах аз, хукна и той. И в един момент тичайки иззад колите връхлетя върху също тичащата аз и последва страничен сблъск на 35 килограмово туловище в галоп с десен човешки прасец в разкрач. Беше нещо като ЗИЛ прелитащ през запорожец. Някакви кокали така ме цапардосаха, че ми се прирева от болка и ми се пригади. Мускулът ми се събра като в юмрук или крампа … с което моето тичане за седмицата приключи. Болката премина в куцане, а травмата се оказа по-скоро спукана вена, отколкото наранена тъкан. Обаче знаейки, че предстои сериозно неделна репетиция, така се закротих, че приключих със спорта за седмицата.

Еееееееееее, съботата ходихме с ансамбъла до Монтана и последва едно хубаво надиграване и надпиване до към 4,30 сутринта. Моя милост си го гарнира със симпатичен лек махмурлук на сутринта. Не искам да ви казвам как махмурлясали, недоспали и шофирали сетива се справят с тъпан биещ три часа на репетиция … който ме разбира, вече го боли глава, който не – никоя дума не може да опише състоянието, то просто трябва да се преживее🙂

В неспортната седмица 8 понеделника и вторника се повториха. Само дето за разнообразие още вечерта след народните танци ме тръшна грип – сочен, бърз и силно унищожителен. Едва ходех на работа и май бях с висока температура, а аз принципно такова нещо не вдигам. И така безславно спортната идея отново беше изоставена, а аз опрях до антибиотик. Това не ми попречи да прекарам 8 часа в читалището в неделя, но признавам – не танцувах много, само, когато беше крайн оналожително. Ама пък нямаше да изкарам толкова време на репетиция, ако в събота не бях лежала и спала цял ден, че що-годе да се вдигна на крака … всъщност наистина не можех да си стоя на краката – буквално. Много беше гадно. Добре че мина хихи.

Та общо взето тия дни бях спортен провал … и все още съм, но няма да се давам. Поне на танцовия фронт още се държа стабилно, както и на емоционалния, работния и разнообразния. Все пак имам реализиран запой с пътешествие и пиша след двучасово нашиване на пайети по два литака (за това ще пиша утре).

Не се оплаквам, ама май нямам и с какво да се похваля. А понеже е и късно, ви пожелавам лека нощ🙂

Posted on 16/03/2013, in Разни, Спорт и танци. Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Reblogged this on cftc10.

  2. танците също са спорт, броят се

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: