След два месеца опити да вляза във форма и доста неспазване на собствените планове (аз си знам, че най-хубавите неща не трябва да се планират, ама нейсе :)) го докарах от 0 до 3 км пробег без много напъване и усилие. Обаче времето се оправя и е време да се стегна и да кача бяганията до поне две на седмица и евентуално до края на април да вдигна издържливостта до 5 км без задух до припадък. Да видим, дано … пожелавам си го … че иначе срамота!
Отплеснах се нещо миналата седмица, потънала в работа и задачи … и пак се наложи да приоритизирам, ама не както ми харесва. Та спорта пак го отнЕма никакъв за пореден път. Тук-таме лека гимнастика – изправителна естествено.
Във вторник и неделя си бях упорито на танци – поне тук държа фронта, ама концерта чука на вратата, пък и хора зависят от мен, да присъства, не за друго 🙂 … та съм сериозна. Даже сестра ми, зет ми и племенника оставих на маса, насред Прошка, че да ида на танци. Луда жена 🙂
Пък в петък … там ще разказвам отделно, беше единтсвената вечер, в която се прибрах навреме и поради обещание бях в леглото рано-рано 🙂 с ръкоделие в ръце
А в събота … ами … ударих го на разходки, щастливи кучета, глезотии с приятелки и всякакви такива възстановявщи духа дейности 🙂
Все пак и Хасан е хора бре …
много са красиви тия литаци
Имам два броя вкъщи, ще ги снимам, ама върху танцьори са още по-красиви… щото нали … с гарнитура усмивка 🙂
Три километра! *подсвирква впечатлено* Бравос, бравос!
Чакам снимки върху танцьорите. 🙂
Ще имаq ще има, аз ирая в други танци и ще ги фотоархивирам 🙂