Спортна седмица 10 – юбилейна


Тъкмо се бях амбицирала тая юбилейната седмица да се опитам да докарам шест от шест спортни дни и ги докарах до четири🙂 Доволна съм обаче. Понякога не опира до количеството, а до качеството (то принципно в живота май е така) Важното е, че отново тичам след кратката принудителна пауза и отново открих колко е хубаво да тича човек.

Та така в юбилейната спортна седмица мога да кажа следното: не съм върха, даже съм много далече, но поне се научих отново да живея със спорта и с бягането, което много ми е липсвало в годините. Преоткрих кратката, но отпускаща душата и тялото йога, но все още не мога да си продредя ежедневието, за да включа в него трайно изправителната гимнастика. Яд ме е за това, защото бях свикнала да си живея с нея, а в месеците с травмата на ръката отвикнах. Наистина е много трудно да започнеш и май е крайно време да се стегна, защото при такива спортни цели гърба започва да се обажда и има нужда от грижа. Абе като цяло съм доволна от изминалите 10 седмици.

Ето я и последната … в разбивка

Понеделник – денят, в който съм най-сериозна, никога не съм го нарушавала🙂 – почивах си активно🙂

Вторник – танци –  и тук някак навиците, пък и фактът, че се готвим за концерт, си казват думата – стриктна съм

Сряда – големият денбягане – малко над 2 км, основно с денивелация нагоре. Краката бяха добре, но дробовете … наистина са зян работа. Бързият извод беше – никога да не стартирам бягане с нанагорнище, не е за мен тая задача – разгрей си първо, влез в ритъм и дишане, пък тогава се пъни🙂 Добре, че си имах мисъл, която ме крепеше, а именно: да се наградя с един огромен дюнер след тренировката. То пък докато стигна до там дюнерът се беше превърнал в сандвич, който беше напълнен до дупка и изглеждаше така

DSC_0442[1]

Човек понякога трябва да има краткосрочни цели – не на маратон в Атина, а на пазара в Аладина … и да знам, че ще кажете, че съм направила нещо страшно вредно … но пък удоволствието беше огромно🙂

Четвъртък – бях на гости на приятелка, учих я да играе Петрунино хоро, поскачахме, позабавлявахме се, най-важното – тя се научи … ииии се отдадохме на вечеря, вино, сладки приказки и нашиване на пайети връз литак. Седянката просъществува до някое време, но пак не довърших всичко. За сметка на това сладките приказки ги докарахме до 2 ч през нощта, когато отново поиграхме Петрунино, ей така, да затвърдим наученото … и то пък се получи даже по-хуаво🙂 Ама дет се вика – то в тоя час и на вино нещата някак си винаги стават една идея по-добре😉

И след късното лягане и ранно ставане ви е ясно, че петък беше ден за пълен релакс. Не, че не ми се тичаше, но беше по-разумно да не се боря със силния, почти хоризонтален вятър. В зала на пътечка все още не ми се иска да търча, мразя фитнес залите. Та така де, накрая се отпуснах до степен, в която даже не ми останаха сили да дошия пайетите. А гардеробът у нас изглеждаше така

DSC_0444[1]

Добруджанска работна дреха, литак, добруджанска работна дреха, литак … почти като роднина, милиционер, чак сама се смях като видях🙂

Събота пък беше Тодоровден – демек не се шиеше (та добре че беше Марианка да довърши литака в неделя). Аз пък за моя огромна изненада се събудих в 11ч, т.е. бях спала непробудно близо 11-12 часа. Това не ми се е случвало от … опитах се да си спомня от кога, но не се сетих, та ще да е било много отдавна🙂 След това денят рязко предприе забързания си вид и ме изстреля обратно вкъщи в 12ч през нощта. С две думи спортната дейност се състоя в придвижване от една точка до друга, пък и още духаше отвратителен вятър. За сметка на това прекарах деня с любими хора, отбелязах дори навлизането на един вече младеж в тийнеджърството🙂 Изобщо динамика – ей!

Неделя – цитат от страницата на ансамбъла във Facebook:
Ivailo Parvanov
КАКТО ВЕЧЕ ОБЯВИХ В НЕДЕЛЯ ЦЯЛОТО КРАЛСКО ВОЙНСТВО ОТ АНСАМБЪЛА ДА СЕ ВЪОРЪЖИ С ТЪРПЕНИЕ И ДА ДОЙДЕ В 9:00 ЧАСА С КАФЕ И БИСКВИТИ В ЧИТАЛИЩЕТО ЗА ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ!!! МОЛЯ ДА НЯМА НЕ РАЗБРАЛИ, НЕ ЧУЛИ, НЕ ВИДЕЛИ, ЧЕ КАКТО МИ ПУШИ ВЕЧЕ ОТ НЯКЪДЕ ДА НЕ ГО ОТНЕСАТ ПАК ТЕЗИ ДЕТО СА НА ЛИНИЯ НА ВРЕМЕ!

Та така – от 9ч, та до … тъмно -танци, танци, танци и много настроение от всякакъв тип. И две кифли (аз и Милена) се самоснимат с телефон по време на кратката обедна почивка хихи.

IMG-20130324-WA0004

Завърших седмицата с болящи крака, сладка умора, разтоварена от ежедневие глава и 20 минути релаксираща йога. Ето го линка – страшно отпускащ комплекс, който ми поопъна гърбината и отпусна мускулите. Заспах като къпана.

Ами мисля, че добра седмица ми се получи – доволно така🙂

Posted on 26/03/2013, in Разни, Спорт и танци and tagged , , . Bookmark the permalink. 7 коментара.

  1. „Понеделник – денят, в който съм най-сериозна, никога не съм го нарушавала🙂 – почивах си активно🙂 “
    хахаха, много сладко

    ами като гледам съвсем пълноценно си си изпълнила плана.

    пък и аз точно това установявам, че поне дотук не съм открила дейност, която да ме карам да се чувствам толкова дрогирана от ендорфини, колкото бягането. Само така.

  2. Какво да коментирам… направо си готова да влезеш в книгата „Рекордите на Гинес“🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: