Да, тази седмица светът ми беше концерт, предимно и основно 🙂 Както и на около 100 други човека и всичките им близки 🙂
Тази снимка на Дима от ансамбъла казва всичко:
Отчетът този път е кратък, защото наистина е посветен на концерта по случай 5-годишнината на школата:
Понеделник – традиционен 🙂
Вторник – репетиция с костюми – откарахме до никое време
Сряда – извънредна репетиция за разиграване на венците и фактически рожден ден на школата. Ние, 12 „моми“ се събрахме да се учим как да не си извадим очите докато танцуваме с извита тел – бъдещи венци за Гергьовден, ей ги там на снимката. Междувременно всички останали заговорници се събираха в голямата зала, подготвяха мултимедията за прожекция на специален филм за 5-годишнината. Е, проверяваха ни от време на време под всякакви претексти. Накрая не издържаха и нахлуха с тортата, а за изненадания Ивайло – ами това не може да се опише, трябва да се види. И гледахме страхотен филм, и ядохме невероятно вкусна торта, и се смяхме до припадък, и се веселихме … и пак откарахме до никое време.
Четвъртък и петък преминаха в логистична подготовка са деня Х и разни отметки на странни задачки, но не и в спорт.
Събота – това беше големият ден на почти 24-часовия танцов маратон – за това ще разкажа отделно 🙂
Неделя – тотална реанимация, робокоп живееше у нас, едва разходи кучето. Единственото по-близко до спортуване беше къпането на безумно кален Хари (а това си е особено тежък за някои мускулни групи физически труд)
И така – кратка, сладка и пълна с емоции седмица. Днес – вторник сутрин все още ме държи всичко от умора, до усмивка – пълната палитра от усещания за прекрасен и динамичен живот 🙂
леле, каква седмица! Лудница, от веселите
оо и още ме държи 🙂 лудницата де