Спортни седмици 12 и 13 – танцувални


Ама наистина си бяха само танцувални тия две седмици, че даже и те не съвсем.

След 20-часовия танцов маратон се тръшнах болна. Не, не заради него, а заради чист и нагъл вирус. В първите дни, за огромна моя изненада, се прибирах толкова каталясала от работа, че първо спях, а после извеждах кучето и пак си лягах. А пък един секси плътен глас вадех, да ми завиди човек. Тооо, да ми завиди, да ми завиди, колко да ми завиди – докато не ми види червения нос и подутите очи и тогава картинката рязко губи своето секси излъчване🙂

Та с две думи като се предадох във вторник и така чак до петък. В събота се опитах да тичам с Хари, но безславно изкарах не повече от километър, само за да се убедя в две неща. Първо, бе съм достатъчно болна, за да не ставам за търчане напред-назад. И второ, че не е добра идея да се бяга в комплект със своенравно куче в район, който е добре познат на второто. Някак си всеки си има идея за маршрут и сблъсъка на мнения и идеи е неизбежен. А понеже добитъка рано или късно заприличва на стопанина си, пък в случая направо си се намерихме два ината неотстъпчиви. С две думи в един момент не е ясно кой кого гони, кой след кого тича и най-вече кой накъде е тръгнал и защо🙂

В неделя потанцувах културно и разтоварващо, въпреки виуса. Даже глас се беше върнал за малко, че да подвиквам и подскачвам в синхрон.

В 13-та седмица обаче беше още по-интересно. Аз като казвам, че правенето на планове не е за хора от моята порода, да ми вярвате. В понеделник и вторник почивах – първия ден по план, втория – по принуда, ми закъснях за танци толкова, че чак ги изпуснах. И ме беше яд! Но, за сметка на това в сряда трябваше да заместя като репетитор Иван в неговия клуб, че той пък беше на репетиция да танцува в „Бели брези“ (мале всички сме се оплели като свински черва). Познавах само двама души от тая група, но пък те и всички други се оказаха съвсем от моята порода и изкарахме страхотно, направо си паснахме идеално.

Четвъртък, петък и събота до вечерта почивах и имах план да ходя на концерт да гледам танцов клуб „Бели брези“, които навършват 10 години. И аз започнах да танцувам с тях и си ги обичам. И ми беше мило. И бях планирала да ги гледам, да ги целуна и да си ходя. Да, ама като се видяхме и като ме поканиха няколко човека да ида с тях да продължим веселбата в един ресторант … тааа едвам ме навиха. Та дансинга го преметохме добре и многократно чак до 2ч през нощта. Добра спортна съботна вечер се получи🙂

541477_4484519125110_2058512973_n

Тамън като прелюдия за приятната и сравнително лека неделна репетиция.

Абе можеше и по-добре, ама и така съм доволна🙂

Posted on 17/04/2013, in Разни, Спорт и танци and tagged , , . Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: