Спортна седмица 14 – Владая Eco Run

Значи няма, няма, пък рязко се натоваря, ей така, като за последно. Това ми е коронният номер просто … С годините помъдрявам и ми се случва все по-рядко, но се случва 🙂

И така, цяла седмица нещо като нищо и от нищото по- нищо. С две думи – работа и мързел. До петък, когато имахме концерт.

Неее, не танцувах. Пак бях водеща. Обаче подходът към сцената включваше тясно вито сълбище и дълъг преход до частта със съблекалните. Като прегледах терена, някак съвсем естествено заключих, че е доста рисков за мен, при положение че ще се налага да тичам нагоре-надолу. Затова стратегически си завлякох обувките на висок ток отстрани на сцената и се размотавах зад кулисите, из стаите и къде ли още не в тоз безкрайно безумен 🙂 …

… с добавка – огромно синьо цвете за разкош. И полата не ми е толкоз къса, просто като тичаш през три стъпала нагоре и някак се повдига 🙂 На втората снимка сме на ръба на последната стълба – хванати в крачка дето се казва … Просто Жени Пирянков знае как да ни издебва и да ни прави хубави снимки. (Въпреки че и на двете изглеждам като идиот, ама то е от фотомодела, не от фотографа :))

Та петъчно навъртях доста добър километраж зад сцена, на сцена и около сцена.

В неделя пък ходих на Владая Eco Run. Потичах 6,300 км, с което поставих свой личен рекорд. Еееее не тичах през цялото време, а само около 4 км и нещо. Ми баш на страта имаше доста стръмно изкачване от километър и половина, което в моя случай мина като еко трекинг, вместо eco run 🙂 Но пък вижте какво беше трасето

И се запознах с много хора, най-вече с Ани, която е само на 19 г., страшно мила и симпатична. Направо ми върна вярата в младите хора (и не само тя , което ме радва). Снимахме се на старта и финала и като гледам няма много разлика, освен калта…

 

Всъщност има, след бягането усмивките ни са по-широки.

А калта в един момент определено придобива особено значение. Като цопнеш два пъти и се понамокриш вече става забавно  да тичаш директно през локвите, че даже и през реката 🙂 Тук-таме внимаваш да не се хлъзнеш, че работата отива на пребиване.

Ето ви два бягали крака. Открийте разликите – едната обувка цопна в рекичката 🙂 Но системата беше хризантема – виждаш водата, рязко спираш, пийваш с шепа, плисваш в лицето и цопваш … обратната последователност е силно непрепоръчителна.

Голяма забава, хареса ми това тичане в пресечена местност. Още повече, че завършва с лежерното отпускане на полянка и припек … е поне това де, защото в снега е малко по-различно. С две думи – ще се повтаря 🙂

След голямото размазване, отидох на голямата ансамблова репетиция. И както не бях уморена, така ми се обадиха четирите активни травми – коляно, гръб, рамо и прасец (оня там, дето кучето ме срита в галоп). Изобщо се разглобих на съставни части и добре ми се получи. Но пък изхвърлих цялото натрупано напрежение и преобразувах потенциалната (разбирай насъбраната в д-то на стола в офиса) енергия в кинетична.

Естествено прибирането вкъщи доведе до проблясъка, че те сега ако не играя разтягаща йога, тип релакс, на другия ден щях да го закъсам сериозно с гръбнака. И така прибавих 20 минути упражнения и разходка на куче.

Абе направо за една неделя наваксах целия седмичен мързел, пък той не е малко. И рекорд си имам.

Доволна работа 🙂

PS. Последнатаснимка, на „полегнала ми Тодора“, Юлия де, е на Мария Яцино и е от тук